Поради динамиката на производствения процес , ситуацията в складовите помещения и откритите площадки за съхранение на скрап се променя драстично в продължение само на няколко часа или дни . Постоянно в складовете постъпват нови количества суровина чрез разтоварване на влакови композиции и товарни автомобили , а към стоманодобивните пещи се извозват необходимите количества в зависимост от натоварването на производствените мощности . Тези бързи изменения в състоянието на складовите пространства налага отчитането на наличните количества на суровината няколко пъти в седмицата , а понякога и ежедневно .
Отчитането на количества звучи като работа на бюро , но реалността в складовете за скрап е далеч от условията в офиса . Това са места с множество потенциални източници на опасности и висока степен на риск – от постоянното движение на тежки машини , през силно запрашената и замърсена среда , до наличието на лесно запалими и избухливи материали в състава на суровината . Необходимо е постоянно отчитане и контрол на рисковете в променящата се среда и стриктно спазване на предвидените мерки за безопасност .
Един от основните компоненти , определящи количеството на суровината , е нейният обем . Както правилно е отбелязано в [ 1 ] „ Преминаването от обем към тонове не е геодезическа задача . Тя може да се реши съвместно с други специалисти на възложителя на базата на специфичното тегло на съответния материал , по данни на доставчика и като се ползва опитът в тази област . Еднозначно решение няма , защото различните материали и суровини имат и различни коефициенти на уплътняване , когато се складират и различни коефициенти на разбухване , когато се превозват до завода-потребител . Поради тези особености ангажирането на геодезията с определяне на количества на енергийни материали и суровини , изразени в тонове не трябва да се прави , защото се поема непрофесионална отговорност “. В особена степен това е вярно отнесено към такава суровина , като скрап с нееднороден състав и структура . Въпреки тези постулати , определянето на обеми на отделните сортирани купчини суровина е незаменим източник на данни за специалистите на възложителя . Измерването на геометрията на обекти , моделирането им и изчисляването на обеми е типична геодезическа задача . Срочното и многократно решаване на тази геодезическа задача налага търсенето на все по-бързи и точни методи за изчисляване на геометричните характеристики на куповете скрап за да се отговори на динамиката на ситуацията в складовете , като същевременно се отчита фактът , че директният достъп до материалите е силно затруднен , опасен за човека или дори практически невъзможен .
2 . СЪЩЕСТВУВАЩИ ГЕОДЕЗИЧЕСКИ ТЕХНОЛОГИИ ЗА |
ОПРЕДЕЛЯНЕ |
НА |
ОБЕМИ |
В |
СКЛАДОВЕ |
ЗА |
СУРОВИНИ |
|
|
|
|
|
Задачата за организиране и реализиране на геодезически измервания и изчисления за определяне на обеми на различни суровини е решавана през годините с различни методи и технологии . В недалечното минало по доста опростен начин са определяни площта и височините на купчините с различен по състав материал и са изчислявани приблизително обемите на тези генерализирани конусовидни или пирамидални пространствени фигури . С навлизането на електронните тахиметри ( тотални станции ), професионалните GNSS приемници и CAD софтуер в геодезическото производство , точността на измерването и детайлността при моделирането на такива обекти значително се подобряват .
В [ 1 ] са изложени особеностите при реализиране на задачи за стоков контрол като една нетипична дейност за геодезията , представен е „ традиционният “ метод за измерване чрез полярно заснимане с тотални станции ( рефлекторно и безрефлекторно ), анализира се необходимата точност на работната геодезическа основа и на геодезическите измервания при определяне на обеми на енергийни суровини и материали в закрити халета , производствени цехове и открити площадки , направена е обосновка на точността на създадените цифрови модели и на точността на определените от тях площи и обеми .
Анализирайки масово използваните към момента геодезически методи на измерване чрез тотални станции и / или GNSS приемници за моделиране на купчини със суровина в различните складови стопанства могат да се откроят следните недостатъци :
1 . При измерванията с тотална станция се изисква създаването , опазването и поддържането на работна геодезическа основа за последващо многократно ползване в много трудна среда . Сложната топография на купчините и ограниченията в откритите и закрити складове налага изпълнението на полярна снимка от много на брой станции , за да се координират необходимият брой точки за описание на повърхнините . В редица случаи безрефлекторни измервания са практически невъзможни , а реализирането на измервания с отражателни призми е свързано с висок риск за персонала при обхождане на купчините .
2 . Измерванията с GNSS приемници са приложими само за открити складови стопанства . Координирането на необходимия брой точки за моделиране с тази технология изисква обхождане на купчините с различи материали освен в основата им , но и по структурните линии на повърхнините , определящи тяхната геометрия , а това е свързано с висок риск за изпълнителя на преките измервания ;
3 . И при двата метода се координират дискретно множество точки , определяни субективно от оператора в момента на измерванията в екстремна обстановка . Поради тези обстоятелства , тези точки в много случаи са минимален брой , което води до генерализиране и ниска степен на детайлност на повърхнините . Това е причина за значително влошаване на точността в определяните обеми за количествен анализ на материалите в купчините ;
4 . В конкретния случай на заснемане на купчини от скрап в открити или закрити складове реално не е възможно обхождането на повърхнината за координиране на подробни точки по структурни линии освен в основата на купчините . Това обстоятелство ограничава възможността от използване на измервания с тотална станция с рефлектор и на GNSS приемници .
За събирането на необходимите пространствени данни за моделиране на повърхнините на купчините суровина , могат да се използват наземни лазерни сканиращи системи . С такива инструменти може да се подобри значително броят на координираните точки и да се повиши детайлността на изчисляваните модели . За пълното обхващане на фигурите на купчините обаче остава необходимостта от изпълнение на сканирания от много на брой станции в неблагоприятна среда , като при това съществува реална вероятност да се получат „ засенчени “ области без данни за моделиране . Като друг „ недостатък “ на тази технология може да се посочи и сравнително високата цена на сканиращите тотални станции и специализирани скенери .
24 ГКЗ 5-6 ’ 2021