от лексикални и / или графични нотации . В основата на езика на концептуалната схема е концептуалният формализъм и за настоящата серия от стандарти е обектно-ориентираното моделиране . Документира се приложна схема ( концептуалната схема на данни за конкретно приложение ), която може да се обясни като модел , базиран на абстракции на обекти от реалния свят , представени чрез отделни единици ( features ) и свойствата им . Приложната схема е ядрото на спецификацията на данните ( data specification ) и продуктите от данни , която включва : обхват , идентификация , съдържание и структура на данните , референтни системи , качество на данните и метаданни , като всички тези елементи са отделни ISO стандарти . Процесът се извършва в съответствие с методология за каталогизиране на обектите , която съдържа дефиниции и описание на типовете на отделните единици , техните атрибути , връзки и операции със и на набори от геоданни .
Цялостната методология ( приложната схема ) се описва с унифициран език за моделиране UML , който е профилиран от ISO , и се използва за език за описание на концептуалната схема .
ISO стандартите обикновено използват създадения от World Wide Web Consortium ( W3C ) Extensible Markup Language ( XML ) за кодиране на записи във файлове . XML е набор от правила за създаване на стандартни информационни формати и за споделяне едновременно на формата и данните , както и тяхното съхранение чрез дефинираната в него структура [ 4 ]. Освен гореописаното , XML може да се разглежда като стандарт за дефиниране на произволни маркиращи езици със сходна структура , като най-значимият в тази сфера е създаденият и публикуван от международния консорциум на различни ( над 500 ) публични и частни организации - Open Geospatial
Consortium ( OGC ) Geography Markup Language ( GML ) език за геопространствена информация [ 7 ]. За да се прочете и използва XML от програмите , е нужно подробно описание на елементите на документа ( тяхната структура и подредба ). За целта се дефинира XML схема ( XSD ) [ 6 ].
В съответствие с подхода на международната организация по стандартизация , UML моделът се кодира в XML / GML схема ( ISO 19 118 , ISO 19 136 ), а данните в XML / GML формат в съответствие със схемата . Резултатът е трансформиране на абстрактната спецификация на приложната схема в XML-базирана спецификация , която може директно да се използва във Web Feature Services ( WFS ). Това позволява заявки , селектиране на данни , вмъкване , изтриване , обновяване на данни и операции с данни съгласно приложната схема .
Този подход , избран от серията стандарти ISO 19 100 за създаване и използване на геопространствени стандарти и спецификации , ( използване на UML за приложна схема , обмен на географска информация , кодиране и изпълнение на услуги на тази база ) цели постигане на оперативна съвместимост ( фиг . 2 ).
Специфично е , че XML напълно разграничава съдържанието от визуалното представяне , а GML прави същото за географските данни . От гледна точка на стандартизацията е добре да се направи разграничение - стандартизирано представянето на съдържанието на географските данни и стил на визуализиране на GML обектите , който се задава допълнително и е възможно да се представи както в конкретен софтуерен продукт , така и чрез допълнително създадена XML стилова схема .
Поради практичния си текстови характер и възможността да съхранява сложни структури , XML / GML е широкоразпространен и приет – поддържа се от много от софтуерите ( както с платени , така и с безплатни лицензи ).
Фиг . 2 . Оперативна съвместимост на геопространствени данни , публикувани чрез WFS
20 ГКЗ 5-6 ’ 2021