дефинирано от ISO , съществуващите такива , да се обединяват различни техни части и да се разширяват за конкретно приложение , като се има предвид , че голяма част от стандартите са свързани във верижна структура и различните комбинации от тях могат да бъдат практично и работещо решение .
Фундаменталният набор от стандарти за геоинформация е известният ISO / TC 19 100 , съдържащ референтна рамка или общ технологичен език между доставчици и клиентите им . Чрез тези стандарти могат да специфицират методи , процеси , инструменти и услуги за управление на геоинформация , включително дефиниции , описание , добиване , обработка , анализ , достъп , представяне и трансфер на тези данни в цифров формат между различни системи , потребители и пространства [ 5 ].
Тази стандартизация в геоинформацията , разбира се , цели достигане на оперативна съвместимост . Под оперативната съвместимост в обхвата на геоинформационните системи се разбира стандартизиран и автоматизиран обмен на геопространствени данни на принципа на еднократно предоставяне на данни и многократното им използване за нуждите на ГИС [ 1 ].
Проблематиката се състои в това , че стандартите са до голяма степен с абстрактна природа , изискват задълбочено познаване , за да се приложи тяхната идея и сами по себе си не са достатъчни за да се изгради ИПД или някоя от нейните части . От друга страна , спецификациите ( като например XML , GML , WMS , WFS , WCS , WTS и други )
са по-конкретни , приложно насочени за разлика от стандартите , и могат да бъдат директно използвани за дадено приложение . Въпреки това , стои въпросът за оптимален избор с цел максимална приложимост на геоинформацията и услугите с геоданни .
3 . ПОДХОД ЗА СТАНДАРТИЗАЦИЯ
Целесъобразно е стандартизацията в ГИС да се заложи още от идеята на нейното създаване , като се премине през трите модела - концептуален ( с метаметамодел , метамодел , приложно ниво и набори от данни ), логически и физически [ 2 ]. Ако международните стандарти са във фундамента на системата ( методи , процеси и дефиниции ), стандартизацията на последващите инструменти , услуги и обмен на геоинформация е естествено продължение на процеса при експлоатацията на една ГИС . От тази гледна точка ще бъде разгледан представеният от серията стандарти за геоинформация ISO 19 100 подход за моделиране , при който изискванията първоначално се моделират на концептуално / логическо ниво и след това се конвертират в спецификации на приложно ниво . Този процес може да се обобщи като Model Driven Architecture ( MDA ) и е избраният подход за моделиране от серия ISO 19 100 , като е разширен със спецификации XML / GML , WFS и други ( фиг . 1 ). Основната идея на подхода е , че моделите следва да се използват не само за разбиране същността на системата и нейното проектиране , но и за управлението й при внедряване , експлоатация и поддръжка [ 8 ].
Фиг . 1 . Подход за моделиране на ISO 19 100 MDA – от реалния свят през концептуалната схема до приложното ниво
Фиг . 1 описва връзката между моделирането на реалния свят и резултатната концептуалната схема . Накратко вселена на дискурса ( universe of discourse ) представлява частта от реалния свят , която следва да се представи / моделира . Концептуалният модел дефинира концепциите й . Концептуалната схема е формално описание на концептуалния модел . Тя се представя чрез език за описание на концептуална схема , който се състои
ГКЗ 5-6 ’ 2021 19