когатостудентите не се познават лично . Принципно важен елемент в обучението е , че студентите трябва да участват активно в процеса на оценка на своите постижения и тези на състудентите си . Тези процеси са затруднени при напълно дистанционното обучение , когато всеки участник е с различна географска локализация , с различни технически възможности и моментна готовност за диалог и групова работа .
Много от особеностите на занятията по ГИС са свързани с приспособяване на интерактивните дейности към възможностите и предпочитанията на студентите , към равнището на знанията и уменията им в областта на информационните и комуникационни технологии ( ИКТ ), както и към познанията им по основни и профилиращи дисциплини от учебната програма на специалността .
3.3 . Формулиране на проблеми и възможни решения
Възникналите нови обстоятелства и ограничения в образователния процес по време на здравна криза изискват анализ и оценка на методите на преподаване в електронна среда . Нужна е нова визия за образователния процес по ГИС във връзка с новите предизвикателства . Необходимо е да се формулират въпросите - кое е различното , какви са трудностите в процеса на дистанционно преподаване по дисциплината ГИС и кои са възможните решения . Ново и различното е , че обучението в условия на здравна криза става неприсъствено - дистанционното обучение в определен период изцяло замества присъственото обучение . Като следствие се променят технологичните средства , организацията на дейността и отношенията между участниците в процеса .
Кое е новото в преподаването по ГИС при дистанционното обучение ? Изборът на електронната среда за обучение е в зависимост от решенията на висшето училище . Софтуерът за ГИС се определя от университета , съгласувано с преподавателя . Но използваният хардуер понастоящем зависи и от възможностите за оборудване на всеки отделен студент , а в много случаи и на преподавателя , който не е обезпечен персонално със служебна техника . Видът на данните трябва да отговаря на изучаваната предметна област и да е налице свободен достъп до специализирани бази данни . Необходими са студентски лицензи за избрания софтуерен пакет за ГИС и условия за изтегляне и активиране на софтуера за ГИС в интернет среда .
Проблеми , свързани с общата електронната среда за обучение . Използването на различни платформи и електронни решения за преподаване в рамките на един университет водят до неефективност в работата на преподавателите . Още по-трудно е за студентите едновременно да поддържат акаунти и достъп до различни софтуерни продукти . За преподаватели и администрация е затруднен контролът , обратната връзка и вземането на най-оптимални решения относно процесите на обучение и управление . В началото на 2020 г . у нас беше характерна ситуацията с множество използвани електронни средства и платформи дори в рамките на една институция , което допълнително утежняваше неприсъственото обучение .
Средата за преподаване трябва да бъде унифицирана , лесно достъпна за преподаватели , студенти и администрацията на университета чрез собствена платформа за обучение , система с акаунти на участниците в общността и цялостно администриране на системата .
Проблеми , свързани със софтуера за ГИС . Софтуерът за ГИС трябва да бъде официално лицензиран или подсигурен на студентите за свободен достъп . Спецификата на софтуера за ГИС и обема на данните изискват хардуер с добри качества и информационен капацитет . Наличните устройства на студентите в голяма степен не могат да отговорят на това изискване , а възможните решения са строго индивидуални . Определеният за работа ГИС продукт следва да съчетава простота за работа , малък обем на ресурсите , но същевременно да има и достатъчно базови модули за добиване на опит за работа със специализирани данни чрез ГИС .
Общоприетата практиката във висшите училища досега е работата с лицензиран комерсиален ГИС софтуер за образователни цели ( със значителна отстъпка в цената ). В настоящите условия най-оптимално е решението за осигуряване на студентски лицензи за вече закупен комерсиален софтуер за ГИС ; пакет за обучение с временен достъп за студенти ; работа чрез свободно онлайн решение или чрез преминаване към напълно свободен софтуер .
Проблеми , свързани с нивото на предварителната подготовката на обучаемите . Особеностите на софтуера за ГИС и технологията за обработка и интерпретация на пространствените данни изискват добра предварителна подготовка и умения за самостоятелна работа в областта на ИКТ . Голяма част от литературата по ГИС изисква поне базова чуждоезикова подготовка . Предварителните знания и умения на студентите не покриват изцяло тези изисквания . Приложният характер на дисциплината ГИС изисква познания на студентите по основни и специални предмети и добра координация в методическата последователност на изучаване на учебните дисциплини за дадена специалност .
Поставените задачи и проекти трябва да съответстват на нивото на подготовка , на условията на работа от разстояние и същевременно да покриват базов минимум за работа с данни в среда на ГИС в конкретна предметна област . По-добра основа за надграждане би се получила , ако предварително се въведе ГИС като общообразователен предмет за студентите в ОКС „ бакалавър “ и след това се надгражда профилирано в ОКС „ магистър “. Друг резерв за повишаване на общото ниво на подготвеност на студентите е да се направи по-масово изучаването на предмети като „ География “, „ История “ и други предмети със средствата на ГИС в училище .
Проучване за разработка на нови платформи за обучение по ГИС .
Едно възможно решение за дистанционното обучение по ГИС е създаването на специални виртуални платформи със софтуер и данни . В рамките на действащия проект „ Cooperation for fusing skills on Cloud-based Open GeoInformatics : Innovative Environmental Management ” ( FuseGI ) през 2020 г . са направени проучвания за обучението по ГИС за три европейски държави - Гърция , България и Франция . В основата на анализа е готовността за използването на виртуални Cloud-базирани платформи за обучение в условия на здравна криза на студенти по дисциплини , използващи ГИС . За събирането на данни от заинтересованите групи са разработени онлайн въпросник [ 12 ] и уеб-сайт на проекта [ 13 ]. Проучванията от първата фаза на проекта са обобщени и представени в уебинар в рамките на конференция EnviroRisks ’ 2020 [ 14 ]. Крайните
ГКЗ 5-6 ’ 2021 35