От прегледа се вижда , че с приоритет е преподаването на ГИС в магистърските програми . В УАСГ има 9 дисциплини за магистърски програми и 2 - за бакалавърски програми в 3 специалности . В СУ над 20 дисциплини се водят за 9 програми - 5 за ОКС „ магистър “ и 4 за ОКС „ бакалавър . В ЛТУ на 6 специалности се извеждат 8 дисциплини за магистърски програми и 2 - за бакалавърски . За разгледаните университети учебните дисциплини , свързани с ГИС , са с различен тематичен обхват и насоченост . Учебните предмети варират от базов ГИС до тясно специализирани , приложни и комбинирани в няколко направления дисциплини , ориентирани към специалностите , на които се преподават .
3 . НОВИ УСЛОВИЯ И ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ОБУЧЕНИЕТО ПО ГИС
3.1 . Особености на интерактивното обучение по ГИС
Особеностите на ГИС като учебна дисциплина са пряко свързани с използването на високотехнологичен софтуер за ГИС и специализирани данни . Интерактивните средства служат за динамично и по-ефективно представяне на учебното съдържание . Характерно е използването на подходяща среда за практическа работа и разработка на проекти чрез едно или повече компютърни приложения и софтуерни пакети за ГИС . Използването на интерактивни методи в практическото обучение по дисциплината ГИС е предпоставено от спецификата на взаимодействие между участващите в процеса на обучение [ 1 ]. В зависимост от отношенията между обучаващия и обучаемите се прилагат различни методи на преподаване ( традиционно , активно и интерактивно ). При традиционния метод процесът на обучение е относително пасивен и се основава на действието „ субект ( преподавател ) - обект ( групата от студенти )“. При активното обучение връзката отново е „ субект – обект “, но тук като обект се явява всеки отделен студент . Отчитат се особеностите във възприемането на материала от обучавания и се прилага индивидуален подход .
За най-ефективен метод на обучение се счита интерактивното обучение [ 3 ]. Този метод е приложим и дава добри резултати и в обучението по ГИС [ 1 ]. Тук връзката между обучаващия и обучаемите е от типа „ субект – субекти “. Всеки обучаем се явява субект в обучението и има свой принос в процеса , като работи активно със свой почерк и подход . В този вариант преподавателят работи за повишаване на самостоятелната познавателна активност на студентите . Динамичното взаимодействие „ студент – студент “ и работата в екип са неотменими характеристики на интерактивното обучение по дисциплината ГИС .
В последните две години се появиха редица ограничения поради здравната криза и все повече се налага неприсъственото ( дистанционно ) обучение в електронна среда - за дълги периоди от време и за големи групи обучаеми . В тази връзка се променят средата , средствата и взаимодействието между участниците в образователния процес . Настъпват неблагоприятни промени на важни компоненти в моделите на преподаване . Това пряко се отразява на методите и средствата на преподаване , на взаимоотношенията на субектите , което рефлектира в крайните резултати от обучението във виртуална среда .
3.2 . Анализ на новите условия в процеса на преподаване по ГИС
Обучението по учебни дисциплини , свързани с ГИС , изисква използване на най-съвременни технологични средства . В процеса на преподаване трябва да се предоставят адекватни инструменти за визуализация , анализ , интерпретация , симулации и моделиране . От голямо значение е изборът на подходящи данни , хардуер и софтуерни пакети за ГИС . При новите условия този избор зависи не само от образователната институция и от преподавателя , но и от конкретните материални , финансови и инфраструктурни възможности на обучаемите , техните семейства и домовете , които обитават .
Извънредните обстоятелства доведоха до бързото актуализиране на платформите за обучение ( Zoom , Google Classroom , Teams , Moodle , Blackboard и др .) и надграждане с нови модули и инструменти . В същото време технологичните средства за преподавателска дейност в електронна среда , които по принцип дават възможности за интерактивен диалог , не осигуряват пълноценното взаимодействие между субектите - в общия случай преподавател и 10-12 студента в група при практическите занятия . При използване на видеоконферентна връзка и синхронно преподаване ( близко до реалното присъствено преподаване ), няма много добра обратна връзка и индикации за коригиране на процеса в съответствие с индивидуалните нужди на обучаемите и техния стил на учене . Неотменен спътник на дистанционните занятия са техническите проблеми и сривове , с което се накъсва ритъма и целостта на процеса на предаване и усвояване на знания и в пъти се намалява ефективността на преподаването . Положителен момент е възможността за по-атрактивно представяне на материята , за многократно повторение на направените видеозаписи и използване на предоставените електронни материали с учебно съдържание .
Интерактивният модел на обучение по ГИС има силно подчертан индивидуализиран подход . Диалогът е в основата на интерактивността , както и споделянето на опит и обмен на идеи в учебната зала . Това е доста минимализирано и затруднено във виртуална среда . Прекъсната е естествената психо-емоционална връзка между субектите . Увеличава се делът на времето за пасивно слушане и наблюдение за сметка на активна работа и действие на студентите .
Ролята на преподавателя по ГИС е да даде знания и умения , но и преди всичко да бъде съизследовател , съмишленик и мотиватор . Неговата основна цел не е да регистрира или санкционира „ неправилните “ отговори . При работата с ГИС е характерно , че няма единствено верни отговори или единствено правилни интерпретации в решаването на даден проблем . В дистанционното водене на занятията се изискват многократно по-големи усилия и време за осъществяването на тази роля и мисия на преподавателя . В електронна среда се променя процесът на обмен на информация между обучаващия и всеки студент в сравнение с директната комуникация в зала .
В обучението по ГИС е оптимално да се комбинират подходът на адаптиране към отделния студент , поощряване към индивидуална работа и насърчаване за работа в екип ( по двойки , в малки групи или за групата като цяло ). Това е трудно осъществимо , особено
34 ГКЗ 5-6 ’ 2021