и по отношение на прецизни хидромелиорации , основани на качествено анализирана и навременна информация . Вече не е възможно постоянното присъствие на специалисти във всички сфери на производството на полето , поради това се налага въвеждането на дистанционно наблюдение на процесите . За да осигурят максимални добиви , чрез намалени разходи , земеделските производители трябва да получават правилна и навременна информация , както за процесите на полето , така и за различни видове ограничения свързани на тяхната дейност наложени за нуждите на подпомагането от Европейския фонд за гарантиране на земеделието , Програмата за развитие на селските райони , както и от програмите на националния бюджет . Земеделците се нуждаят от стройна методика и комбинация от системи за мониторинг , основани на подробна информация за случващото се в техните стопанства в реално време , в координация с изискванията наложени от законодателството , за да отговорят на съвременните изисквания за конкурентоспособност . Това означава да се познават изключително добре физическите характеристики в района на стопанството , да се получава навременна информация за промяна във факторите на околната среда , както и да се проследяват всички изисквания свързани с подпомагането , които все повече ще се обвързани с опазването на околната среда и производството на чисти и безопасни храни . Потоците от информация е трудно да бъдат съчетани в единна синергия без подходяща методика за провежда на мониторинг и анализ на данни . Затова е необходимо да се изпитат и прецизират съвременните възможности , които могат с минимални вложения да постигнат оптимален резултат по отношение на комплексния и непрекъснат мониторинг на стопанствата , който да бъде представен в достъпен и разбираем вид за всеки земеделски стопанин . Тази проблематика е синтезирана след интервюта със земеделските производители , участници в настоящото проектно предложение , както и от интервюта с различни земеделски производители , които са клиенти на консултантското дружество в проекта , обект на широката му практика . Земеделските производители , които участват в оперативната група имат в обхвата на дейността си различни видове земеделски култури – етерично-маслени , лозови насаждения , трайни насаждения , постоянно затревени площи . Това е предпоставка за усложняване на тяхната земеделска дейност и нуждата от анализ на множество данни , за вземане на решения . Първичната продукция подлежи на обработка в различни насоки , като засяга широк кръг от последващи производства – от козметиката , до животновъдството .
Потоците от информация , до които трябва да има възможност за лесен достъп съответния стопанин са :
• Състояние на почвите и нужда от почвени обработки
• Състояние на водите – количество , качество , нужда от напояване или отводняване
• Температури и други процеси свързани с климата – градушки , дъждове , замръзвания и т . н .
• Ограничения наложени по административен ред във връзка с ползването на земята , или във връзка с изпълнение на проекти в съответната територия . В това число ограничения наложени във връзка с поддържането на биоразнообразието , опазването на почвите , по планове на Натура 2000 и други .
• Състояние на растенията – болести и вредители , сеитбооборот и др .
• Опазване на селскостопанското имущество – от кражби , пожари и други .
В новата Обща селскостопанска политика се залага именно на подобен мониторинг , който да даде възможност за по-добро развитие на „ зелените политики “, със запазване на конкурентно земеделско производство , което да допринесе за по-качествен живот на обществото .
2 . СЪЩНОСТ НА ПРОЕКТА
Целта на проекта е да се създаде стратегия и методика за дистанционен контрол и управление в стопанството , чрез комплекс от дейности , който включва : използване на данни , за да разработване на препоръки за управление и оптимизиране на земеделски задачи ; осигуряване на ефективно , евтино и централизирано съхранение , изчисления и комуникация в подкрепа на управлението на стопанство ; събиране на информация за функционирането на оборудването и ресурсите на стопанството и взимане на управленски решения ; изпълняване на задачи с ефективност и минимален човешки труд , и натрупване на знания за тази технология и машинното учене ; непрекъсната комуникация в реално време между физическите ресурси на стопанството , работниците , мениджърите , и изчислителната техника .
Комплексът от дейности по проекта ще доведе до промени в следните измерими индикатори :
• Намаляване на броя на посещения от земеделския стопанин или негов агроном във връзка с регулярните прегледи на състоянието на растенията и околната среда . Ще бъде воден дневник на посещенията по култури , с препратка за състоянието преди започването на проекта , на първата , втората и третата година .
• Намаляване на разходите за обработка - горива , торове и препарати . Ще бъде воден дневник на разходите преди проекта , през първата , втората и третата година , по видове култури .
• Намаляване на времето за реакция на непредвидени ситуации , като засушавания и болести . Ще бъде воден дневник на разходите преди проекта , през първата , втората и третата година , по видове култури .
3 . ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПРОЕКТА
Проектът се провежда в три основни етапа :
През първите 24 месеца ще се извършват дванадесет цикъла на полски и дистанционни измервания . От 31 Март всеки месец в порядъка на шест месеца ще се извършват измерванията , като ще се прави текуща обработка на измерванията на всеки цикъл , за период от един месец . След края на първите шест цикъла ще се извърши обща обработка на измерванията , за три месеца и данните ще бъдат предадени за последващ анализ . Втората група шест месечни цикли ще се повтори по същия начин . В първия период на цикли консултантския и научния екипи избират подходящата софтуерна среда за въвеждане на измерванията и подготвят методиката за анализа на резултатите . За съжаление следва да се отбележи , че заради административни неуредици управляващият орган не е одобрил разходите за летене с БЛС на проектния екип , въпреки че нуждата от дейността остава . Поради това , че се търсят други начини на финансиране на тази дейност част от заснеманията се извършват със спектрална камера , а другата част с обикновена . Позитивното е , че ще могат да се направят сравнения между възможностите и качествата , както и спрямо изображенията получени от сателит . За заснеманията се
ГКЗ 5-6 ’ 2023 45