следвало да придават на стандарта по-голяма гъвкавост и адаптивност при определяне на изискванията към хидрографски измервания с друго предназначение , освен за навигационни цели .
В сравнение с предходното – пето издание , в издание 6 се разширява съществуващата класификация на хидрографските измервания с допълнителен клас , наречен “ exclusive „ – „ извънреден ”. В резултат на това актуалната класификация на хидрографските измервания е следната :
• Order 2 ( Клас 2 )
• Order 1b ( Клас 1б )
• Order 1a ( Клас 1а )
• Special Order ( Специален клас )
• Exclusive Order ( Извънреден клас )
Характеристиките на зоните в които се извършват измервания от първите четири класа са същите , както в издание 5 ( табл . 6 ). Следващият , „ извънреден “ клас се използва в зоните , за които има строги минимални критерии за „ дълбочина под кила “ и допустими параметри за маневриране .
Хидрографските измервания от този клас се определят като продължение на измерванията от „ специалния клас “, в следствие на което към тях се предявяват по - строги изисквания за точност и степен на покритие на дъното с батиметрични данни . За този клас се изисква :
• 200 % покритие на дъното с батиметрични измервания
• 200 % покритие на дъното с измервания за локализиране на обекти на дъното и водния стълб .
• минималният размер на тези обекти ( cubic features ) умишлено е завишени в сравнение с тези от „ специалния “ клас , от 1 м . на 0.5 м .( табл . 6 ).
От списъка с критерии за които се дефинират изисквания ( табл . 5 и 6 ) критерият “ Recommended maximum Line Spasing ” ( препоръчвано най-голямо междугалсово разстояние ), който е свързан с използване на еднолъчев ехолот за измерване на дълбочините във всички класове , вкл . „ специален “, е заменен с ” Batimetric Covеrage ” – ( покритие на дъното с данни за дълбочините ), който е по-универсален и не е обвързан с тип апаратура за батиметрични измервания .
Табл . 6 . МХО стандарти за хидрографски измервания ( S-44 ), издание 6 , 2022 г .
Следващата табл . 7 съдържа минимални изисквания за точност при локализиране на други обекти , свързани с безопасността на корабната навигация :
• Точност в план и височина на неподвижни обекти и навигационни средства , разположени над изходната ниво-повърхнина („ нулата на дълбочините “), с важно значение за корабната навигация ( Section 5.2 )
• Точност в план на плаващи обекти и средства за навигация – буйове , шамандури , светлинни и радиофарове , плаващи докове и др . ( Section 5.3 )
• Точност в план на бреговата линия ( водната линия ) при високо , ниско и средно водно ниво ( Section 5.4 )
• Точност в план и височина на обекти , по-малко значими за безопасността на навигацията ( Section 5.5 ), разположени над „ нулата на дълбочините “
• Точност на светлата височина ( над водното ниво ) на различни съоръжения - мостове , въздушни комуникационни линии , височината
• на секторни брегови светлинни фарове ( които могат да се използват за определяне на разстоянието до брега ) и др . ( Section 5.6 )
• Точност на фиксирани направления ( створове ), с които се маркират безопасни маршрути , ограничителни линии на фарватери , створове , които се използват при извършване на ъглови измервания от плавателния съд , например при проверка на магнитни компаси и др . ( Section 5.7 )
• Точност на определяне на посоките на теченията ( Section 4.4 )
• Точност на измерване на скоростта на теченията във „ възли “ ( knots ) - ( Section 4.4 ). Един възел = 1 морска миля в час .
42 ГКЗ 5-6 ’ 2023