Реализацията на модела на базата данни включва въвеждане на геопространствените данни в структуриран вид в стандарт GeoPackage [ 7 ], [ 8 ], което е предложение за създаване на национален стандарт за обмен на цифрови проекти за устройство на територията и инвестиционни проекти ( описани по-подробно в т . 4 ).
Съхранението на векторните и растерните данни става след качване на проекта в базата в geopackage формат . Файлът бива обработен от системата и ако премине през всички проверки и бъде валидиран , информацията се записват в базата данни , в противен случай бива отхвърлен . Данните за всеки слой – регулация , кадастър , измерени точки , точки за трасиране и т . н . се съхраняват в отделна таблица , включваща и атрибутните данни .
4 . СТАНДАРТИЗИРАНИ ФАЙЛОВИ ФОРМАТИ
Фиг . 3 . Форма за попълване на данни за нов възложител
Фиг . 4 . Форма за попълване на данни за нов проект
Фиг . 5 . Форма за попълване на данните за част „ Геодезия “ за инвестиционен проект
По аналогичен начин са конструирани данните за част „ Архитектура “, „ Конструкции “ и т . н . Всеки проект може да има една или няколко части в зависимост от изискванията на Наредба № 4 за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти [ 3 ] и Наредба № 8 за обема и съдържанието на устройствените планове [ 4 ]. За проекти , свързани с устройство на територията , също са създадени таблици за съхранение на данни , включително и векторни такива . За част „ Архитектура “ има възможност за съхранение на видео клипове на обектите .
3.4 . Съхранение на пространствени данни
За реализиране на предложеното решение е необходимо да се инсталират няколко допълнителни opensource библиотеки , които са подходящи за реализацията на информационната система . В конкретния случай е използван Django Framework [ 5 ] с SQLite база данни , а допълнителните библиотеки са : GEOS , PROJ4 , GDAL и SpatiaLite – геопространственото надграждане на SQLite . Също така се инсталира и геопространственият модул на Django – GeoDjango [ 6 ]. След инсталирането им , към модела на базата се добавят автоматично предефинирани таблици , отговарящи за геопространствените данни – растерни , векторни и атрибути . Като в една от тях се съхраняват дефинираните координатни системи . Разбира се могат да се използват и алтернативи на GeoDjango , като Python GeoTools , geocoder , OpenLayers и др .
Както е представено в т . 3.4 ., проектите в цифров вид е нужно да се предават в GeoPackage формат . Което от своя страна е предложение за създаване на национален стандарт за обмен на цифрови проекти за устройство на територията и инвестиционни проекти . Защо GeoPackage или GPKG – защото той е със стандартизиран , отворен , компактен формат за трансфер на геопространствена информация . Независим е от хардуер и операционни системи . Базиран на SQLite база данни , форматът съдържа предефинирани таблици и връзки между тях . Те съхраняват основните метаданни – дефинирани координатни системи , геометрия , растерни изображения и др . Тъй като в същността си е SQLite база данни , GeoPackge има възможността да използва всички предимства на базата – типовете данни , които могат да се качат , сортиране , филтриране , тригери , правила и ограничения за въвеждане на данни и др .
С използването на стандартизирани файлови формати , ефективността на системата се гарантира . Входната информация може да се структурира по точно определен начин и проектите трябва да се представят в подходящ цифров вид . Това е и едно от основните предимства на GeoPackage формата . Предварително може да се създаде образец на файла за попълване на данните за инвестиционни проекти и проекти за устройство на територията . Има възможност за предефиниране на слоеве , стилове , атрибутна информация ( задължителна и опционална ). По този начин ще се извличат само необходимите данни , в ясна структура и форма . Проектантът ще има яснота какво е необходимо и в кой слой какво да качи . Информационната система , ще може да провери и валидира GeoPackage файловете още преди да се качат в базата , а администрацията ще е нужно само да оценява проектите като изпълнение . Това ще съкрати времето за издаване на необходимите административни актове .
Важно е да се отбележи , че има различни възможности за прехвърляне на информация от CAD софтуери в географски информационни системи , които поддържат GeoPackage формат като ArcGIS и QGIS . При последните версии на AutoDesk продуктите е разработен плъгин съвместно от AutoDesk и ESRI за прехвърляне на данни между двете системи . Това позволява изработването на проектите в различни системи .
В заключение избран е GeoPackage формата , защото той е лек , бърз , с голям капацитет , структуриран , поддържа
геопространствени данни . Може да се използва на различни платформи и е актуален стандартизиран файлов
ГКЗ 5-6 ’ 2023 35