КАРТОГРАФИЯ ИЗПОЛЗВАНЕ НА ПОДСЪЗНАТЕЛНИ СИГНАЛИ ПРИ СЪЗДАВАНЕ НА КАРТИ Проф . д . т . н . инж . Станислав Василев , Теодора Василева , УАСГ
SUMMARY
The use of signals in the design of sign systems and the design of maps that affect readers immediately , on a subconscious level , is examined . Their application helps to perceive the information more quickly and accurately on the map and to avoid ambiguity when recognizing the signs and , moreover , to faster connect the sign and its meaning . Signals have an unconditional effect and are independent of cultural , age and gender differences . Special attention is paid to the principle of perceptual grouping , the way in which spatial patterns are organized into larger units , and to the microcodes that operate in the perception of the cartographic image .
Keywords : cartography , signals , sign system . РЕЗЮМЕ
Разгледано е използването на сигнали при проектирането на знакови системи и оформянето на карти , които въздействат върху читателите непосредствено , на подсъзнателно ниво . Тяхното приложение спомага за побързото и точно възприемане на информацията в картата и за избягване на двусмислие при разпознаване на знаците ; за по-бързото свързване на знака и неговото значение . Сигналите въздействат безусловно и не зависят от културни , възрастови и полови различния . Специално внимание е отделено на принципите на перцептивно групиране , начинът по който пространствените модели се организират в по-големи единици и на микрокодовете , които действат при възприемането на картографското изображение .
Ключови думи : картография , сигнали , знакова система .
1 . УВОД
От дълбока древност хората разчитат на сигналите от околната среда , за да се ориентират , да оценяват опасностите и да намират качествена храна . Затова сигналите се възприемат интуитивно , без предварителна уговорка , действат на подсъзнателно ниво . Първите картографски произведения са били по-скоро рисунки на местността , без мащаб 4 и условни означения . Разбирали са се интуитивно , разчитали преди всичко на сигнали , които да въздействат на читателя без предварителна договорка .
Днес възприемаме съдържанието на картата чрез знаци , символи и кодове ( правила ). Те са артефакти , предварително договорени и уточнени носители на информация . За разлика от тях , сигналът не носи предварително заложена информация . Тълкуването му е заложено подсъзнателно в нас . Правилно използваните сигнали на картата ни помагат по-бързо и еднозначно да възприемем знаците и да им присвоим значението . Не
бихме възприели карта , на която хоризонталите са в зелено , реките в кафяво , а горите в червено , защото освен условната връзка , между знак и обект , зададена от легендата , има естествена ( натурална ) връзка , която е резултат от някакво общо свойство между знака и обекта ( цвят , форма , структура и т . н .).
В картографията се използват както условни , предварително договорени означения , както в писмените системи , така и подсъзнателни внушения , както в художествените изкуства . Обозначенията в легендата предават ясно и категорично значението на знаците , а чрез сигналите , информацията се допълва и обогатява , предават се допълнителни връзки между обектите и подсъзнателни значения . В този смисъл сигналите подпомагат и обогатяват ( при правилно използване ) или затрудняват възприемането на значението на знаците .
2 . ОТДЕЛЯНЕ НА ФИГУРАТА ОТ ФОНА
Илюстрация на начина по който перцептивната система отделя обекта от заобикалящите го обекти е фиг . 1 , на която е представено изображение , конструирано от датския психолог Edgar Rubin . То може да се възприеме или като бяла ваза на черен фон , или като две човешки лица на бял фон . Трудно е , обаче да се видят едновременно ваза и две лица , защото мозъкът ни фаворизира единия от двата образа , смятайки другия за фон .
Aileen Buckley [ 4 ] дава пример за подобно объркване на фигурата и фона в картографията . На Грешка ! Източникът на препратката не е намерен . е показано изображение , на което е трудно да се открие кое е суша и кое – водни басейни . Единствено познаването на формата на Иберийския полуостров ще ни помогне да се ориентираме .
Фиг . 1 . Вазата на Rubin Фиг . 2 .
Принцип на умалението : Обикновено виждаме помалките площи като фигури , а по-големите – като фон .
На Грешка ! Източникът на препратката не е намерен . ( горе ) са показани два варианта на вазата на Рубин . Според този принцип , вляво е по-вероятно да се види ваза , защото е с по-малък размер . На дясната част
4
Първото картографско произведение на което е записан мащаб и той е спазен е планът на град Имола , изработен от Леонардо да Винчи през 1502 година .
ГКЗ 5-6 ’ 2023 23