Геодезия, Картография, Земеустройство 3-4'2023 Списание ГКЗ 3-4' 2023 | Page 65

вр . Ботев , вр . Ком . Положено е началото на създаване на гравиметрична мрежа в планините на България .
През периода 1972 – 1973 г . участвува в създаването на прецизни гравиметрични полигони на територията на страната с цел да изпълняват функциите на гравиметрична мрежа 0 / нулев / клас и към тях да се прикачи първокласната и второкласна мрежа на България . Страната е разделена на четири полигона с направление север – юг и изток – запад . Неоценима помощ при изпълнението на тази задача оказват член кореспондентът на АН СССР Юри Дмитриевич Буланже и проф . Валентин Романюк от Института „ Физика Земли ” към АН СССР .
През 1971 – 1973 г . инж . Николов участва в международната група за изследване и еталониране на гравиметрична апаратура с цел извършване на прецизни измервания за установяване измененията на силата на тежестта и тектоничните процеси в земната кора . Тези изследвания се провеждат в Полша , България , Чехословакия и Естония . През 1973 – 1975 г . съвместно с Румънските колеги осъществява свързване на гравиметричните мрежи на България и Румъния – сухоземно на три места и през р . Дунав на осем места .
През 1973 – 1979 г . инж . Божидар Николов е задочен аспирант в Московския Институт за инженери по Геодезия , Аерофотоснимки и Картография ( МИИГАиК ), където защитава дисертация в областта на прецизните гравиметрични измервания и изследвания на гравитационното поле на България . В последствие го преориентират и той започва да се занимава с триангулачни мрежи и създаване на геодинамични полигони .
През периода 1982 – 1983 г . е на работа в Алжир , където взима участие в изработването на кадастрални и регулационни планове в градовете Тлемсен , Недрома , Ремши , Елбаят .
През периода 1984 – 1987 г . съвместно с колеги от румънската геодезическа служба той участвува в създаването на геодинамичния полигон Лом – Раст . Извършват се прецизни триангулачни и нивелачни измервания . Специално внимание се обръща на стабилизирането на точките . За първи път се прилага стабилизиране на дълбочина с етернитови и пластмасови тръби . Устройствата за центриране са от нов тип .
През 1987 – 1990 г . Б . Николов създава геодинамичния полигон „ Стражица ”. Тогава се построява и първата наклономерна станция у нас край с . Нова Върбовка , с апаратура , предоставена от АН СССР . Това е едно много скъпо съоръжение , което е унищожено малко след пускането му в експлоатация . Сега то е разбито , запустяло и трудно за откриване .
През 1990 г . инж . Николов е избран за старши научен сътрудник ( сега доцент ).
Развилите се събития в личностен план много го натъжават , депресират , обезверяват . Решава окончателно да скъса с науката . Събитията след 10.11.1989 г . му позволяват това и заминава със семейството си във Виена при състудент и близък приятел на тъста му , създателят на известната в Западна Европа фирма „ Vermessungsburo Meixner ”, в която постъпва на работа . Основното му занимание там са работи , свързани с кадастъра на гр . Виена , заснемания и строителнотрасировъчни работи . В момента с фирма „ Meixner ” / двамата сина на стария Meixner са геодезисти и продължават делото му / той поддържа близки контакти с тенденция за съвместна работа . В последствие преминава на работа в Държавната фирма “ GRAFOTEH ”, където работи по изработването на Кадастър на подземните проводи – газ и електричество в населените места . Работата му във Виена е един голям практически принос за него .
При заминаването на семейството за Виена Б . Николов произнася заклинанието „ крак да ми изсъхне ако стъпя повече в България ”. Много скоро обаче признава , че не издържа , тъй като „ закваската ” му е в родината и той се чувства Българин . И колкото и да им е било добре там решават и се завръщат в България . Той възстановява фирмата на баща си и започва да се занимава с предприемачество . Работи по земеразделянето и гороразделянето общо на около 40 землища , по рехабилитацията на магистрали и първокласни пътища : магистралата Каспичан – Варна , пътищата Русе – Бяла – Плевен , Русе – Варна , Варна – Несебър , строежа на магистралната отсечка „ Южна дъга “ край София , по отдаването на концесия на каменните кариери „ Гара Орешец “ и „ Студена “.
Със създаването на Агенцията по Кадастъра фирмата оцифрява съществуващи кадастрални планове на общините Кочериново , Рила , Бобошево , Брегово , Димово , Гоце Делчев . Изработването на кадастралната карта на гр . Банско , по негово мнение , поради периода , заложен за създаването ѝ - в пика на строителството , не е било възможно да се изработи . „ Беше грешка от моя страна . Опитът ми да преценя невъзможността на тази работа и въпреки настояването на „ капацитетите ” от АК да откажа работата , а не да се занимавам с глупости ”. Изразява твърдото си становище , че ако продължаваме да правим така кадастралната карта и създаваме „ уникални ” координатни системи по-добре е да не го правим . Разполагаме с превъзходни кадастрални планове . Според него за прецизната нивелация е „ Безогледно харченето на пари на ДАНЪКОПЛАТЕЦА и следва да се спре изпълнението ѝ по този начин ”.
В продължение на над 20 години фирмата работи по поддръжката на кадастъра на регион Лом , а в последните 12-15 години и регион Гоце Делчев .
В последно време по-значителните обекти изпълнени от „ Геоник-земемерно бюро инж . Божидар Николов ” са : създаването на ветроенергиен парк „ Вълчедръм ”, ветроенергиен парк „ Монтана ”, фотоволтаични централи „ Мокреш “, „ Лом “, „ Вълчедръм “, „ Студено Буче “, „ Вишовград “ и др . Както и значителен брой силузни стопанства , стопански дворове и др .
Б . Николон е поканен и участва в проектирането на газовата диверсификационна връзка с Гърция – Маказа – Горно Александрово и на газопровода „ Южен поток ”.
С инж . Божидар Николов се познаваме от 1969 г . и сме работили заедно в секция „ Висша геодезия ” на НИИКиК до 1975 г . Заедно с него сме участвали в много научно-изследователски теми и обекти . Заедно с него извършихме измерването на високопланинския гравиметричен ход Боровец – вр . Мусала . Впечатляваха ме неговата ерудираност , висок професионализъм и трудолюбие . Има значителен брой публикации , отпечатани в престижни научни издания и сборници . Той винаги се е стремял към усъвършенствуване на нашата професия . Доказал е през годините освен , че е добър професионалист и прекрасен организатор , но и добър и уважаван колега с чувство за хумор и с безспорен авторитет сред колегите .
Доц . д-р инж . Божидар Николов има и забележителна обществена дейност : той е дългогодишен активен член на Управителния съвет на Съюза на геодезистите и земеустроителите в България ( СГЗБ ) и активно участвува в организационната дейност и в мероприятията ,
ГКЗ 3-4 ’ 2023 63