ЮБИЛЕИ
ДОЦ . Д-Р . ИНЖ . БОЖИДАР ГРИГОРОВ НИКОЛОВ НА 80 Г .
През 2023 г . доц . д-р . инж . Божидар Григоров Николов навърши юбилейните 80 години . Да му е честито !
Божидар Николов е роден на 28 юни 1943 г . в с . Надежда ( настоящият Софийски квартал „ Надежда “) в семейство на интелектуалци . Баща му инж . Григор Николов завършва земемерно инженерство в гр . Бърно , където са завършили и болшинството наши земемери по онова време . След завръщането си в България работи в частни бюра , а през 1938 г . създава Фирмата „ Земемерно бюро инж . Николов ”, която през 1995 г . Божидар я възстановява като „ ГЕОНИК ” – земемерно бюро инж . Николов .
През 1949 г . баща му Григор Николов е един от учредителите на „ ОГИ ” – бъдещият „ ГЕОПЛАНПРОЕКТ ”. Той подарява и инструментариума си на тази организация . Работи предимно по създаването на кадастрални планове на населени места , сред тях са тези на Русе , Плевен , Варна и много други . Синът му Божидар всяко лято е с него по обектите . Тогава се научава да отвесира жалоните при визировка , да забива иглите при ортогонална снимка . Желанието на баща му е синът да го наследи в професията . Ранната му смърт – тогава Божидар е на 13 г . засилва желанието на сина за овладяване на земемерната професия . Тогава гилдията се нарича „ земемери ”. „ Геодезисти ” започва да се употребява по-късно . Божидар Николов постъпва в земемерната паралелка на Строителния техникум „ Христо Ботев ” в София и се дипломира като техник през 1962 г . От това време датира и официалният му трудов стаж – в ГЕОПЛАНПРОЕКТ като фигурант . Работи при изтъкнати планоснимачи като Христо Бонински , Спас Косев , Виктор Насков , Иван Данчев . Притежава удостоверение образец 30 , от което личи , че е започнал работа август месец 1955 г . – на 13 г .
Не може да не отбележим и сродяването му с много старата и изявена фамилия на жена му . През 1975 г . се жени за д-р инж Елена Пенева . Дядо и инж . Марко Иванов е един от създателите на земемерното отделение към „ БИАД ”. Създател и дългогодишен ръководител на съвременното „ кадастрално отделение ” на Софийска Община . При него са работили проф . Пеевски , проф . Райков , члена на ПБ на ЦК на БКП Борис Велчев . В дома му е гостувал и отсядал създателят на първия градоустройствен план на София – проф . МУСМАН . Баща ѝ доц . инж . Евлоги Пенев е изтъкнатият и дългогодишен радетел на Българския Кадастър , дългогодишен стожер на кадастъра на Софийска Община и в ГУГК . Сега семейната традиция я продължава синът му Григор , който е четвърто поколение геодезист в рода . За внука Божидар Григоров Николов е рано да се мисли , но дано и той стане продължител на семейната професионална традиция .
След завършването на техникума Божидар Николов работи като техник в „ ЕНЕРГОПРОЕКТ ” на Каскада „ Сестримо ” и към хидроенергийния комплекс „ Никопол- Турно Магурели ”.
От 1962 до 1967 г . е студент в Инженерно- Строителния Институт в специалността „ Геодезия , Фотограметрия и Картография ”, като същевременно през летните ваканции работи като техник в Геопланпроект по изработването на Кадастрални планове на населените места с . Якимово , с . Старо Оряхово , с . Шкорпиловци , комплекс „ Камчия ”.
След дипломирането си в ИСИ работи за кратко в „ Енергопроект “ – отдел електропроводи , а по-късно постъпва в Научния Институт по Геодезия и Фотограметрия ( НИИГиФ ), секция „ Висша Геодезия – Опорни Мрежи ” / ВГ-ОМ /. По препоръка на прекия му ръководител проф . М . Младеновски се занимава с проблемите на гравиметрията . В тази област работи до 1981 г . като инженер , а в последствие и като научен сътрудник . Участвува в създаването на еталонния гравиметричен полигон Вилнюс – София , обхващащ територията на тогавашните социалистически страни . Създаването , измерването и обработката на свързания с полигона Вилнюс – София национален еталонен гравиметричния полигон Видин – Мелник са осъществени с помощта на геодезическите служби на редица страни от източна Европа .
В този период се организират и реализират единствените абсолютни измервания на силата на тежестта в гравиметричната лаборатория на НИИГиФ и в кулата на астрономическата обсерватория на гр . Варна , измерени от екип на Новосибирското отделение на АН СССР .
През 1969 г . инж . Божидар Николов полага високопланинския гравиметричен ход Боровец - връх Мусала – гр . Якоруда . Със създаването на този ход бе определена силата на земното притегляне на първокласната Триангулачна точка и на първокласния Нивелачен репер на връх Мусала и са положени основите на гравиметричните определения на точки от Държавната триангулачна мрежа . Последват гравиметричните определения на първокласните ТТ на вр . Вихрен ,
62 ГКЗ 3-4 ’ 2023