ОБРАЗОВАНИЕ
УЧАСТИЕ НА УЧЕНИЦИТЕ В АРХИТЕКТУРНИ ПРОЦЕСИ , СВЪРЗАНИ С ОБРАЗОВАТЕЛНАТА ИМ СРЕДА – ПРЕДИМСТВА И НЕУСПЕШНИ ПРАКТИКИ
Доц . д-р Офелия Кънева ; Пловдивски университет и Варненски свободен университет , инж . Анастас Кънев , проектантско бюро СОНИК МОДУЛ ЕООД
ABSTRACT
An overview of the participation of young people in processes of discussion and construction of architectural objects related to their usual place of residence – such as schools , is presented . The survey is focused on political , organizational , and practical levels . The critical analysis aims to stimulate active practices of involving students in shaping the school environment and minimizing the identified weaknesses in practice .
Examples of a process implemented in Bulgaria are presented , expressing the stages of negotiation and implementation , as well as illustrating the commitments of all interested parties – including school principals , municipal representatives , teachers , students , architects , and others .
Keywords : child participation , school management , design for youths , social responsibility , universal design
РЕЗЮМЕ
Статията представя обзор на участието на деца в процеси по обсъждане и изграждане на архитектурни обекти , свързани с тяхното обичайно местопребиваване – каквито са училищата . Обзорът е фокусиран на политическо , организационно и практическо ниво . Критичният анализ цели стимулирането на активни практики по включване на учениците в оформянето на училищната среда и минимизиране на констатираните слабости в практиката .
Представени са примери за реализиран в България процес , изразяващи етапите на договаряне и изпълнение , както и илюстриращи ангажиментите на всички заинтересовани страни – включително директори на училища , представители на общинска администрация , учители , студенти , архитекти и др .
Ключови думи : детско участие , управление на образованието , дизайн за младежи , социална отговорност , универсален дизайн .
1 . ВЪВЕДЕНИЕ
Архитектурната дейност е проекция за бъдещите поколения ; оформяне на пространства , чрез които се стимулират и насочват бъдещи преживявания , емоции , естетични възприятия и дори стремежи за развитие . Логично е да се предположи тогава , че архитектурните процеси следва да включват позицията на „ бъдещото поколение “ – сегашните деца . Парадоксално , подобен подход не е често срещан и все още не намира достатъчно присъствие нито на политическо , нито на организационно , нито на практическо ниво . Макар все пак да не може да се отрече , че опити и в трите плоскости съществуват – носейки със себе си уроците от полезните и неуспешните практики .
Участието на децата в обсъждането и изграждането на архитектурни решения за тяхната обичайна за пребиваване среда е предпоставка за създаване на устойчива гражданска отговорност , широка заинтересованост за обществените процеси , както и възпитание в последователност и конкретност на вложените усилия . Присъствието на децата в процес с нарастваща лична отговорност е само повдигане на ново социално и педагогическо предизвикателство . Но е предизвикателство и за архитектурната практика в света на възрастните .
Професионалният интерес към възможностите за стимулиране на способностите на едно дете , за утвърждаване на личността на младия човек , за дебат и работа в екип от най-ранна възраст и за акумулиране на нови подходи в контекста както на позитивното образование и развитие , така и на управлението на процесите на микро и макро ниво в образованието ( а и не само в него ) е крайъгълен камък в предизвикателството да се овладее адекватно посоката на сегашното планиране за бъдещите поколения . За това процесът следва да бъде погледнат от няколко гледни точки :
1 . Как политически е поставен в глобален план , доколко международните политики засягат подобен подход и тематика , как я възприемат , стимулират или критикуват ;
2 . Как организационно е овладяно включването на позициите на децата в процесите на взимане на решения за архитектурни задачи ;
3 . Как практически се прилага участието на учениците в проектирането на пространството , което ги заобикаля , и което е значимо за тях .
2 . ГЛОБАЛНИТЕ ПОЛИТИКИ
Трудно се откриват специални мерки за насърчаване включването на децата в процесите на проектиране на архитектурна среда . Като цяло темата е или неглижирана от международните организации , или неразпознаваема като полезност и ресурс за бъдещето . Спорадично се откриват опити за интегриране на практики от различни държави , които са дали успех на местно ниво , но като че ли тяхното глобално признание все още не е настъпило и последствия от него все още не могат да бъдат проследени .
2.1 . ЮНЕСКО
През 2011 г . Анупана Налари прави преглед на изследванията на Луиз Чаула от 2002 г ., които ЮНЕСКО възлага по повод нарастването на детското население в също така нарастващите урбанизирани територии [ 8 ]. Изследвайки как градовете допринасят за цялостното развитие на децата , работата се разполага върху територии от Полша , Аржентина , Великобритания , Норвегия , САЩ , Южна Африка и Индия . Изследването
52 ГКЗ 3-4 ’ 2023