За създаване на моделът на УОСБ „ Семково “ облаците , получени чрез двата метода – НЛС и БЛА , са обединени . На фиг . 6 е показана технологичната схема за създаване на крайния продукт .
Фиг . 6 . Технологична схема – сурови данни към краен продукт
На базата на обединения облак от точки е създаден триизмерен модел от непокриващи се триъгълници , който за по-добра визуализация е текстуриран ( Фиг . 7 ).
Фиг . 7 . Силни и слаби страни на НЛС
Фиг . 7 . Визуализация на част от създадения 3D Модел
Разликата между тримерният модел и облакът от точки е , че моделът е продукт , който може да бъде интегриран в ГИС или CAD софтуер . При плътният облак се разполага с голям обем пространствени данни , които трябва да се моделират за да бъдат интегрирани в такива системи . На по-късен етап , след създаване на модела на физическия обект е възможно да се създаде на информационен модел на сграда ( BIM ), чиято задача е да създаде техническа документация на съществуващи сгради [ 5 ].
4 . ЗАКЛЮЧЕНИЕ
На фиг . 7 и фиг . 8 . са показани силните и слабите страни на използваните методи за набиране на пространствени данни .
Фиг . 8 . Силни и слаби страни на БЛА
НЛС и въздушното заснемане с БЛА осигуряват бързо набиране и обработка на данните . Резултатите показват , че за горски територии , където преобладава вечнозелената висока растителност :
• данните , които са получени чрез БЛА , имат поголям обхват от НЛС ;
• детайлността в облаците при НЛС е по-висока , но при този метод не е възможно цялостно сканиране на покривните конструкции ;
ГКЗ 3-4 ’ 2023 41