Методът за генериране на модела ГеоидБГ , се основава на използването на радиална базова функция , която съответства на така наречената тънка пластина и е вид полихармоничен сплайн [ 9 ]. Радиалните базисни функции позволяват бърза апроксимация на нерегулярни , нелинейни функционални зависимости . Чрез този метод се получава векторна повърхнина в тримерното пространство , която има най-близка апроксимация в ядрата на радиалната базова функция . В тази връзка стойностите на аномалията на височината получени от модела в изходните точки няма да съвпадат напълно с изходните данни , но те ще са в достатъчна близост , от което може да се направи заключение за точността на модела . Тази точност зависи от разстоянието до наличните данни за една изходна точка с измервания . По такъв начин точността нараства с добавяне на повече данни , които запълват пространството . Клъстери от данни обикновено не подобряват качеството на апроксимация .
3 . СРАВНЕНИЯ |
МЕЖДУ |
МОДЕЛИТЕ |
ГЕОИДБГ |
И |
ВРП / EGG2015 |
|
|
|
|
За изследването са използвани следните видове данни :
• координати на точките и стойности на височинната аномалия за 5103 точки от GPS / нивелация , които са използвани при изчисляването на модела ГеоидБГ ;
• координати на точки от регулярна матрица през 5 km , които попадат на територията на страната ;
• отчетени аномалии на височините от модела ГеоидБГ за всички точки с координати за изследване ;
• отчетени аномалии на височините от модела ВРП / EGG2015 , приведени към Балтийска височинна система .
За първото сравнение са използвани точките от GNSS / нивелацията , чрез които е създаден модела на аномалията на височината ГеоидБГ . Определени са относителни разлики между изходната стойност на аномалията на височината , сравнена с получените стойности от двата модела , които са приведени към Балтийска височинна система .
На Фиг . 1 са показани графики на нормалното разпространение и някои статистически данни на разликите между изходната стойност на аномалия на височината ( определена от директни GNSS / нивелачни измервания ), сравнена с получените стойности от двата модела .
Фиг . 1 . Нормално разпространение на разликите за двата модела
Това изследване показва много доброто разпределение на разликите за модела ГеоидБГ , което се постига при изследване в дискретните точки . За модела ВРП / EGG2015 се забелязва , че разликите в същите точки са 10 пъти по-големи . Това е основание да се приеме , че локалния модел ГеоидБГ може да се разглежда като достатъчно точна изходна основа за оценка на по-общия модел ВРП / EGG2015 , което отговаря и на практиката GNSS / нивелацията да се използва за подобрение на гравиметрични модели на геоида / квазигеоида .
Изчислени са разликите между измерената стойност на аномалията на височината и получената стойност от модела ВРП / EGG2015 , за всички точки от GNSS / нивелацията , използвани за генериране на модела ГеоидБГ . На Фиг . 2 е показано площно разпространение на изчислените разлики за различни интервали на стойностите , които са получени по метода Natural breaks :
ГКЗ 3-4 ’ 2023 13