ВЛИЯНИЕ НА РЕЛЕФА ВЪРХУ СТРУКТУРНИТЕ ФОРМИ НА НАСЕЛЕНИТЕ МЕСТА И ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА ТЕРИТОРИАЛНА ОПТИМИЗАЦИЯ НА ПЛАНИНСКИТЕ СЕЛИЩА В БЪЛГАРИЯ ( НА ПРИМЕРА НА РОДОПИТЕ )
Чл . -кор . проф . д . а . н . арх . Атанас Ковачев , д-р ланд . арх . Милен Сариев , Лесотехнически университет , София
SUMMARY
The relief as one of the components of the landscape has a major influence on the territorial and spatial conditions for development of populated areas in mountain terrains . The opportunities for future development of the settlement , its appearance and general structure are directly dependent on the terrain conditions . The relief also influences the engineering and technical activities of these areas .
Keywords : relief , populated areas , mountain settlements . РЕЗЮМЕ
Релефът , като един от компонентите на ландшафта , оказва основно влияние върху териториалнопространствените условия за развитие на населените места в планински терени . Възможностите за бъдещо развитие на селището , обликът и общата му структура са в пряка зависимост от теренните условия . Релефът оказва влияние и върху инженерно-техническите дейности на тези територии .
Ключови думи : релеф , селищни територии , планински селища .
1 . ВЪВЕДЕНИЕ
Изследването е насочено към планински селищни територии , които според нормативните документи 1 попадат в категория „ необлагодетелствани ” райони . Връзката на релефа с останалите компоненти на ландшафта и влиянието помежду им предопределят селищно-устройствените мероприятия и връзките с извънселищните територии в изпълнение на селскостопански , туристически и други дейности .
2 . ЗНАЧЕНИЕ НА РЕЛЕФНИТЕ ОСОБЕНОСТИ ЗА РАЗВИТИЕТО НА СЕЛИЩНИТЕ СТРУКТУРИ
Един от основните фактори за развитие на планинските селища е релефът . Пространствената структура и функционалното зониране на населеното място до голяма степен се предопределят от топографията на терена .
Изследването на топографията на територии в контакт с населеното място или площната обезпеченост с добри терени за застрояване дават информация за възможната степен на усвояване и бъдещо застрояване . Теренната достъпност ( наклонът на релефа ) е в пряка зависимост за възможностите за различни дейности . Според „ Оценка на релефa с оглед на битовото и промишленото строителство ” от Ц . Михайлов [ 15 ], на територията на Родопите над 600 m надморска височина като цяло е „ неблагоприятен ”, а по отношение на възможностите за селскостопански дейности е „ неблагоприятен ” и „ крайно неблагоприятен ”. От друга страна арх . Петко Еврев определя същите територии като „ добри ” и „ много добри ” за рекреационни дейности [ 12 ].
В общия случай планинските селища са разположени най-често по долините с реки , при седловини или по склоновете на планините . Тези особености съответно са предпоставки за развитие на няколко основни типа селищни структури . За целите на изследването са използвани общоприетите три основни типа селищни структури : линеарна , компактна и разчленена [ 9 ].
Тези основни типове селищни структури , коментирани от различни автори , се отнасят най-вече за градовете . В съвременните условия структурите на планинските селища са твърде разнообразни , а след прехода от планова към пазарна икономика - и много динамични вследствие на демографските процеси , протичащи в тях .
Развитието на планинските селища , вследствие на топографията на терена , може да се представи с модел за трансформация на типовете селищни структури с увеличаване , намаляване и запазване на площта на урбанизираните територии при промяната им чрез преминаване от един тип в друг . През последните години интересът и посещаемостта на тези райони прогресивно се увеличава . В тази връзка са разгледани начините за увеличаване на площта на селищната структура и влиянието на релефа върху възможностите за нейното развитие .
Възможността за териториално увеличаване на селищната структура е в пряка зависимост с релефните особености , най-вече във връзка с изясняване на вертикалното планиране , което е в основата на рационалното строителство . Тези мероприятия са пряко свързани с решаване на множество екологични и санитарно-хигиенни въпроси , основно при разполагане на допълващото застрояване на сгради със стопански характер . Поради високата ресурсна обезпеченост , планинските територии предлагат възможности за развитие на множество специфични селскостопански и рекреационни дейности .
На базата на площната осигуреност , в комбинация с оптимални релефни условия при планински терени , в проучването са предложени модели за трансформация , базирани на съществуващия капацитет за развитие на планинските райони и силната естествена връзка между селищната и извънселищната територия .
Отчитайки основните характеристики на елементите на ландшафта , релефът е основен и водещ фактор при формиране на моделите . Вследствие на това моделите
1
НАРЕДБА за определяне на критериите за необлагодетелстваните райони и териториалния им обхват , приета с ПМС № 30 от 15.02.2008 г ., обн ., ДВ , бр . 20 от 26.02.2008 г ., в сила от 26.02.2008 г ., изм . и доп ., бр . 53 от 12.07.2011 г . https :// www . dfz . bg /
ГКЗ 1-2 ’ 2021 33