изясняват възможностите , които подпомагат или ограничават развитието на една или друга дейност при зониране на територията .
При планиране на територията е необходимо да се има предвид , че поради разнообразието на теренни структури ( релеф ) връзката между селищна и извънселищна среда е твърде специфична като условия и поради това следва да се възприема , че предложените модели са принципни .
Функционалните решения на новопридадените зони при увеличаване на площта на селището е необходимо изцяло да бъдат съобразени с релефните особености с цел ограничаване на възможностите за генериране на екологични проблеми , макар и на локално ниво .
Освен това е редно зонирането да бъде съобразено със спецификата и ресурсните характеристики на териториите , близостта или отдалечеността , достъпността и физическата връзка между селищната и извънселищната среда и , не на последно място по значение , - визуалните контакти с околния ландшафт .
3 . ОПТИМИЗАЦИЯ И ТЕРИТОРИАЛНА ТРАНСФОРМАЦИЯ НА СЕЛИЩНА СТРУКТУРА ЧРЕЗ УВЕЛИЧАВАНЕ НА ПЛОЩТА Ѝ
Териториалните трансформации на селищата са базирани на възприетите три основни структурни форми : линеарна , компактна и разчленена - фиг . 1 , в техните граници и в извънселищната среда .
Фиг . 1 . Основни структурни форми на селищата с прилежащи „ землища ”
Естествените трансформации на планинските селища са проява на различни културни , социалноикономически и други процеси , възникнали в историческото им развитие .
Предвид факта , че в много селища сградите или части от тях са физически налични , но трайно необитаеми при формиране на моделите , е направен анализ на съвременното им състояние , диагноза и прогноза за възможното им развитие според релефните особености и ресурсната им обезпеченост . В резултат на което следва да се възприеме , че предложените трансформации се отнасят за територии в населеното място , които изпълняват предназначението си по начина на трайно ползване на поземлените имоти .
Възможните трансформации , които биха настъпили в селищната структура и прилежащите й територии на базата на възприетите три основни форми чрез придаване на нови територии към съществуващите функционални групи , е възможно да се дефинират чрез три основни модела .
Изследваните модели предлагат пространственоплощна трансформация на селищна структура и създаване на условия , които са подходящи за развитие на допълнителни зони с жилищни , производствени , туристически , селскостопански и др . функции при :
• промяна от линеарна , компактна и разчленена структура към увеличена от същия тип чрез периферно нарастване на територията на селището ;
• промяна от компактна и разчленена структура към линеарна чрез уплътняване и увеличаване на населеното място в / и извън строителните му граници ;
• промяна от разчленена и линеарна структура към компактна чрез разширяване и уплътняване на селището в / и извън строителните му граници ;
• промяна от линеарна и компактна структура към разчленена чрез усвояване на територии в / и извън строителните граници на населеното място .
Условие при планираното увеличаване на територията на селищата е запазване на функционалната им структура и състоянието на екологична устойчивост .
Трансформацията чрез увеличаване площта на урбанизираната територия на селище посредством усвояване и придаване към нея на други терени ( земеделски , горски и др .), които са подходящи за развитие на присъщи за селището дейности , е свързано най-вече с положителен демографски прираст .
Разширяването на строителните граници на населеното място при запазване на землищните граници в резултат на увеличаване броя на населението е по-рядко срещащ се процес в съвременни условия .
Изследванията ни показват , че усвояването на територии , подходящи за строителни дейности , по-често се наблюдава по периферията на селището . Не е изключено и застрояване на свободни терени в непосредствена близост до централните му части , които представляват площи с производствени функции .
Усвояването на крайселищните територии и внедряването на нови функции ( алтернативни туристически , специализирани селскостопански и др .) или възстановяването на традиционни за планинските райони дейности понякога също налагат разширяване на строителните граници на селищата .
34 ГКЗ 3-4 ’ 2021