и е публикувано през 1774 г . в списанието на Френската академия на науките „ Познание за времената “ ( Connaissance des Temps ). Сътрудничеството между двамата астрономи е изключително успешно . Само за периода 1774 – 1781 г . Мешен открива и идентифицира надеждно 25 обекта от Дълбокия Космос – мъглявини , галактики и звездни купове .
През 1782 г . Мешен е приет във Френската Академията на науките , а от 1785 до 1792 г . е редактор на списанието на Академията – „ Познание за времената “, което се издава и до днес от Парижката обсерватория под същото име .
В периода 1784 – 1790 г . участва в англо-френско измерване на точното разстояние между Парижката и Гринуичката кралски обсерватории чрез тригонометричен метод . Заради приноса му в това начинание през 1789 г . Пиер Мешен е избран за чуждестранен член на Британското кралско научно дружество ( Royal Society of London for the Improvement of Natural Knowledge ) – първообраз на Националната академия на науките в Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия ”.
От 1799 г . до смъртта си през 1804 г . е директор на Парижката обсерватория .
Наред с редица забележителни учени на своето време – геодезисти , астрономи , географи и офицери от ФМФ , Пиер Мешен е един от десетте първоначални членове на Учредителния съвет на Френското „ Бюро за дължините ” ( Bureau des Longitudes ), създадено през 1795 г . със закон на Националния Конвент на Френската република .
Най-значимия обществен и научен принос на Мешен в качеството му на забележителен астроном и геодезист е участието му в „ градусното измерване ” между паралелите на Дюнкерк и Барселона , извършено съвместно с Жан- Батист Деламбр в периода 1792 – 1798 г . Резултатите от това измерване са използвани за дефиниране на нова , десетична метрична единица – „ метърът ” и нейните десетични производни , както и свързаните с нея единици за обем и тегло . В този смисъл може да се каже , че двамата съратници в това измерване – геодезистите и астрономите Мешен и Деламбр са създателите на новата „ Десетична метрична система ”, която впоследствие , с малки изключения е приета в целия свят .
За професионалните качества на Мешен , като астроном и геодезист може да се съди от „ Историческата бележка за г-н Мешен ”, която Деламбр чете на публичната сесия на 5 Messidor , година XIII ( 1806 г .) на Френската академията на науките , на която той е постоянен секретар от 1803 г .: „ Тези наблюдения , найточните , които човек може да направи от този вид , тези изчисления , в които той вложи сигурност и прецизност , които нищо не е надминало , той никога не е искал да повярва , че са достатъчно съвършени и постоянно е искал да ги усъвършенства …”, „ Когато замина за последната си експедиция , той ми даде всичките си регистри във възможно най-красивия ред .”
Именно стремежът му към съвършенство на измерванията и желанието му да ги провери и подобри , отвеждат Мешен в последната му експедиция в Испания , където се заразява от жълта треска и умира на 20.09.1804 г . в Кастельон де ла Плана , само на 60-годишна възраст . Неговият колега и съратник – Жан-Бастист Деламбр го надживява с 18 години .
ГКЗ 1-2 ’ 2023 37