БИОГРАФИЧНИ ДАННИ ЗА ДВАМАТА СВЕТОВНИ ГЕОДЕЗИСТИ ЗА 2023 Доц . д-р инж . Тодор Костадинов , УАСГ
1 . ЖАН-БАТИСТ ДЕЛАМБР
Роден на 19.09.1749 г . в гр . Амиен , северна Франция , регион О-де-Франс , административен център на департамента Сома и окръг Амиен .
Като младеж , Жан-Батист получава разностранно образование – изучава езици ( старогръцки и латински ) при езуитите , философия – при известния поет Жак Делил , под чието ръководство се запознава с идеите на елинизма и хуманизма . Увлича се от математика и астрономия .
През 1774 г . се премества в Париж , където започва работа като скромен домашен учител . Едновременно с това той изучава астрономия в Колеж дьо Франс под ръководството на известния астроном Жозеф Жером Лефрансоа дьо Лаланд . Извършва систематични астрономични наблюдения в Парижката обсерватория и изчислява орбитата на планетата Уран , с което успява да привлече вниманието на научната общност към себе си .
Деламбр има значителен научен принос в астрономията : разработил е елегантни методи и формули за астрономически изчисления , в последствие наречени с неговото име . Плод на дългогодишен труд са съставените от него Таблици на видимите движения на Слънцето , големите планети и спътниците на Юпитер .
През 1814 г ., като обобщение на натрупаните научни постижения в теорията и практиката на астрономията ( включително и неговия собствени ) Деламбр издава 3- томната „ Теоретична и практична астрономия ” ( Astronomie théorique et pratique ).
Резултат на десет годишен труд е написаната от него 6-томна „ История на астрономията ”, която до края на 19-ти век остава единственото пълно произведение по история на астрономията . Това са : „ История на древната астрономия “ ( 1817 г ., 2 тома и том 3 през 1819 г .), „ История на съвременната астрономия “ ( 1821 г ., 2 тома ) и „ История на астрономията през осемнадесети век “ ( издадена през 1827 г ., 5 години след неговата смърт ).
В първите години след Френската революция ( 1789 г .) Деламбр съвместно с колегата си Пиер Франсоа Мешен започват геодезически и астрономически измервания ( градусни измервания ) за определяне на дължината на дъгата на Парижкия меридиан между паралелите на Дюнкерк и Барселона , които продължават до 1798 г . и в последствие служат като основа за създаване на „ Метрична десетична система ”. Измерванията са извършени в резултат на решение на Френското правителство за определяне на нова десетична мерна единица – метърът , която се дефинира от специална комисия от Френската академията на науките като „ една десет милионна част от една четвърт от дължината на земния меридиан .”
Отчетите за проведените „ градусните измервания “ са публикувани от Деламбр в тритомен трактат с обем 2500 страници . Първият том на това произведение , озаглавен „ Основа на десетичната метрична система , или Измерване на дъгата на меридиана между паралелите на Дюнкерк и Барселона , изпълнено през 1792 г . и следващите години , от господата Мешен и Деламбр ” всъщност е написано от Деламбр , тъй като тогава Пиер Мешен вече не е между живите . Но , както самият той многократно посочва , голяма част от материалите , чието издание той осигурява , са заслуга на Пиер Мешен .
Следващите два тома на отчетите са издадени и депозирани в Парижката обсерватория през 1807 и 1810 г . под същото заглавие .
В периода на Френската революция и Първата Френска империя Деламбр прави забележителна научна кариера :
От 1792 г . е член , а от 1803 г . е постоянен секретар на Института по математически науки на Френската Академия на Науките ;
От 1795 г . до 1822 г . е член на „ Бюрото за географски дължини ” ( Bureau des Longitudes );
В периода 1804 – 1822 г е директор на Парижката обсерватория ;
От 1807 до 1822 г . – професор по астрономия в Колеж дьо Франс .
Деламбр получава широко международно признание в научните среди и институции : От 1788 г . - член на Академията на науките в Торино ; От 1791 г . - член на Лондонското кралско общество ; От 1810 г . - чуждестранен почетен член на
Академията на науките в Санкт Петербург ; Член на Кралската шведска академия на науките ; Член на Пруската академия на науките ; Член на Американската академия на изкуствата и науките .
През 1935 г . Международният астрономически съюз дава името Деламбр на кратер от видимата страна на Луната .
Признателна Франция присъжда на забележителния математик , астроном и геодезист Жан-Батист Деламбр званията „ кавалер ” и „ офицер ” на „ Ордена на почетния легион ” и неговото име е гравирано на северо-източната фасада на Айфеловата кула , където са изписани имената на 72-мата най-големи учени и инженери на XVIII и XIX век .
2 . ПИЕР ФРАНСОА АНДРЕ МЕШЕН
Пиер Франсоа Андре Мешен е роден е на 16 август 1744 година в гр . Лаон , Франция , в семейството на дизайнера Пиер Франсоа Мешен и Мари-Маргьорит Роуз . От ранна възраст той показва афинитет към математиката , физиката и астрономията , но е принуден да се откаже от обучението си поради липса на средства . Талантът му в областта на астрономията е забелязан от Джоузеф Жером Лаланд – известен астроном , ( директор на Парижката обсерватория в периода 1795 – 1800 г .), с когото той се сприятелява , и когото го наема за асистент .
През 1774 г . се запознава и с астронома Шарл Месие и става един от основните му сътрудници за създаване на неговия „ Каталог на звездните обекти и мъглявини ”, известен още като Каталогът на Месие . Първото издание на Каталога съдържа 45 обекта от дълбокия Космос , сред които мъглявини и звездни купове
36 ГКЗ 1-2 ’ 2023