Открива се и Хидротехнически факултет към политехниката и се създава нова катедра „ Земеустройствено проектиране ".
Периодът от 1951 до 1953 г . е интересен със структурните промени в Държавната политехника . През есента на 1951 г . Строително-архитектурният факултет се разделя на три факултета : Строителен , Архитектурен и Геодезически . Подобни структурни промени стават и с Машинно-технологичния факултет . В резултат на тези промени Държавната политехника има вече 8 факултета , от които 4 са в направление Строителство и 4 – в Машинно-строителното направление . Отделите формират съответните факултети .
С тази реформа на техническото образование у нас се създава началото на Геодезическия факултет . За първи декан на Геодезическия факултет за учебната 1951 / 52 г . е избран проф . Васил Пеевски от катедра „ Геодезия ". Геодезическият факултет се създава с две специалности : Геодезия , фотограметрия и картография ( ГФК ) и Земеустройствено инженерство ( ЗУ ). Новосъздаденият факултет има 4 катедри :
• Геодезия ;
• Фотограметрия и картография ;
• Висша геодезия ;
• Приложна геодезия и Земеустройствено проектиране .
За декан на Геодезическия факултет през следващата 1952 / 53 г . е избран проф . инж . Димитър Стойчев . Тази учебна година е последна за Държавната политехника .
От 8-те факултета на Държавната политехника през 1953 г . се създават 4 висши технически институти : Инженерно-строителен институт ( ИСИ ), Машинноелектротехнически институт ( МЕИ ), Минно-геоложки институт ( МГИ ) и Химико-технологичен институт ( ХТИ ).
2 . МЯСТОТО И РОЛЯТА НА КАТЕДРА „ ГЕОДЕЗИЯ “ В РАЗВИТИЕТО НА ГЕОДЕЗИЧЕСКИЯ ФАКУЛТЕТ
От написаното до момента може да се твърди , че катедрата е правоприемник на катедра „ Геодезия и астрономия ”, която е една от петте катедри , с които се създава Висшето техническо училище в България през 1942 г . и е на 80 години .
Проф . Пеевски е ръководител и преподавател в катедра „ Геодезия ” 32 години ( до 1974 г .). Благодарение на изключителната си ерудиция , работоспособност и отговорност , той чете лекциите си на високо научно ниво и печели уважението на своите колеги и студенти . Издал е сам или в съавторство 12 учебника и учебни помагала , много от които са преиздавани няколко пъти .
За активната си научна и преподавателска дейност проф . В . Пеевски е награждаван с ордените : „ Георги Димитров ”, „ Народна Република България ” – І степен и “ Кирил и Методий ” – І степен . Освен тях той е награден и с почетните звания : „ Заслужил деятел на техниката ”, „ Народен деятел на науката ” и „ Герой на социалистическия труд ” [ 6 ]. Избиран е за ректор на Държавната политехника ( 1945 – 1946 г .), зам . -ректор – три пъти , два пъти за декан на Строителния факултет , декан на новосъздадения Геодезическия факултет ( 1951 – 1952 г .). Той е бил председател на Научно-техническия съюз по геодезия и земеустройство от 1965 до 1990 г . Основател е на
списание „ Геодезия , картография , земеустройство " и негов главен редактор до 1990 г . Бил е член на Перманентния комитет на Международната организация на геодезистите , председател на комисията по образованието , вицепрезидент и президент на тази организация .
2.1 . Преподавателски състав
През 1945 г . за редовни асистенти в катедрата са назначени инж . Петко Монев , който през 1951 г . е избран за доцент , инж . Борис Иванов , инж . Тодор Танев и инж . Тодор Цветков , а през 1947 г . за редовен асистент е избран инж . Петър Петров , който през 1949 г . е преместен от катедра „ Геодезия ” в катедра „ Висша геодезия ”.
За периода 1950 – 1953 г . в катедрата постъпват : инж . Богдан Русев ( 1950 г ., доцент от 1962 г ., професор от 1967 г .); инж . Борис Стоянов ( 1951 год ., по-късно доцент и професор във ВМГИ ); инж . Велико Куртев ( 1952 г ., доцент от 1962 г . и професор от 1967 г .); инж . Никола Цонков ( 1952 г .) и инж . Стефан Атанасов ( 1953 г ., доцент от 1963 г . и професор от 1968 г .). Съставът на катедрата вече е : двама професори , един доцент и осем асистенти .
проф . Богдан Русев проф . Борис Стоянов проф . Велико Куртев проф . Стефан Атанасов
След разделянето на Държавната политехника на четири отделни висши учебни заведения през 1953 г . от състава на катедра „ Геодезия “ излизат доц . Петко Монев , инж . Борис Стоянов и инж . Никола Цонков , които създават катедра „ Маркшайдерство и геодезия ” във Висшия минногеоложки институт .
Нови попълнения в катедрата има през 1959 г ., когато са назначени за асистенти инж . Георги Лазаров ( 1959 г .), инж . Георги Златанов ( доцент от 1962 г . и професор от 1967 г .) и инж . Иван Иванов ( 1962 г ., доцент от 1989 г .).
ГКЗ 1-2 ’ 2023 11