за предания на един народ – българския , без значение дали тези сведения идват от пределите на Царството или от територии , останали вън от него .
През 1914 г . Йордан Ковачев издава научнопопулярната си книга „ Формата и размерите на Земята “ [ 6 ]. Този факт е отбелязан в доклада „ Българските научнопопулярни книги от 1930-те и 1940-те , техните автори , издатели и читатели ” на Мая Горчева от Уни БИТ , София , изнесен на научна конференция , проведена в СУ „ Св . Кл . Охридски ” на 09-11.03.2018 г .
Тук е мястото да се отбележи , че през 1919 г . е основан и друг Държавен Географически Институт ( ДГИ ) при Министерството на войната . Негов основател и първи директор е полк . проф . Иван Вълков ( 1875-1962 ), военен геодезист и астроном , завършил две военни академии в Санкт-Петербург . На 18.05.1911 г . той е назначен за преподавател по „ Военна топография ” във Военното на Н . В . училище , прераснало през 1924 г . във Военна академия . Автор е на първия български учебник по „ Военна топография ”, издаден през 1911 г ., и на други военнонаучни и топографски трудове . В ДГИ са организирани три Геодезични школи с двегодишен курс на обучение : първата през 1922-1923 г .; втората през 1924-1925 г . и третата през 1926-1927 г . за подготовка на военни топографи и земемери . През 1919 г . инж . -полк. Иван Вълков е бил избран за професор в СУ , където е чел лекции по „ Кадастър и комасация ”. Същата година той е избран и за професор по „ Военна топография ” във Военното на Н . В . училище . На 15.05.1928 г . полк . Иван Вълков е произведен в най-високото генералско звание в тогавашната Българска армия „ генерал от пехотата ”. От януари 1929 г . до 1934 г . е бил пълномощен министър ( посланик ) в Италия , а преди това е бил министър на войната в четири български правителства [ 15 , 16 ].
Проф . Йордан Ковачев е започнал своята преподавателска дейност през 1917 г . в Географския институт при СУ [ 1 ]. До 1919 г . той е бил нехоноруван доцент по „ Математическа география ” в същия факултет , след което до кончината си на 05.07.1934 г . е бил хоноруван доцент по тази научна дисциплина , преподавана на студентите от специалност „ География ”. През 1921 г . е открит Агрономическият факултет на СУ . Същата година е създадена катедра „ Геодезия и културна техника “, в която започва да преподава Йордан Ковачев . През 1924 г . той е избран за редовен професор по „ Геодезия и културна техника ” в преструктурирания Агрономо-лесовъдски факултет при СУ , който е бил с два раздела : Агрономически и Лесовъден . Данни и сведения за учебно-преподавателската , научната и научнопопуляризаторската дейност на проф . Йордан Ковачев са публикувани по повод неговата внезапна кончина на 05.07.1934 г . от неговия колега и приятел – известния български географ , историк , геополитик и основоположник на ландшафтознанието у нас проф . Иван Батаклиев ( 1891- 1973 ) [ 1 ].
Проф . Иван Батаклиев пише в [ 1 ]: „ Преждевременно смъртта грабна един от първите представители на българската наука , нашия добър колега и приятел проф . Йордан Д . Ковачев ... Неочакваната загуба на проф . Ковачев за нашата наука е още по-голяма , защото той беше тъкмо в разцвета на своите творчески сили . Проф . Ковачев със своята научна дейност в областта на математиката , геодезията , астрономията и астрономическата география надхвърли дори границите на България . Много от неговите трудове са печатани в чуждестранни издания . Много измежду неговите , повече от 150 по-големи и по-малки научни статии и книги са по
математическа география . Особено ценен е неговият голям труд „ Астрономическа география ”, № 111 на Университетската библиотека от 1932 г . [ 12 ]. Той е първото и най-важно ръководство по астрономическа география не само за студентите по география , но и за всички , които се интересуват от тази научна материя . Също ценен е неговият „ Принос към историята на картата на България ”, публикуван в Сборника на БАН през 1928 г . [ 8 ]. Проф . Ковачев със своята твърда воля и упорит труд издигна преподаването на математическата география в нашия университет на тази висота , на каквато е и в западноевропейските университети . Трябва да се забележи , че проф . Ковачев като преподавател беше незаменим . Въпреки че неговата материя мъчно се подава на увлекателно преподаване , той успяваше отлично да постигне това и студентите го слушаха винаги с възторг . Като колега и другар проф . Ковачев беше винаги внимателен и услужлив , а към по-младите – назидателен и насърчителен . Проф . Ковачев беше често в услуга на Българското географско дружество . Той взимаше участие в неговите събрания като сказчик , а за първия том от Известията му - посветен на проф . Иширков , даде статия под надслов „ Движение на материците ” [ 13 ]. Проф . Ковачев се раздели с нас , но остави трайни следи в полето на българската наука и незаличими спомени в сърцата ни .” Публикацията-възпоменание е с резюме на немски , написано от проф . Батаклиев [ 1 ].
Интересно е да се видят научните представи , познанията и използваната терминология за движенията на континентите преди около 90 години , наричани у нас тогава „ материци ” и описани обширно от проф . Ковачев в [ 13 ] от гледна точка на геотектониката и висшата геодезия .
Научното творчество на проф . Йордан Ковачев се оценява от видни наши специалисти в [ 1 , 2 , 3 , 4 и др .] като : „ изключително плодотворно и включва над 150 работи в областта на астрономията и геодезията ”. Той е автор на един от първите учебници по „ Геодезия ”, издаден през 1925 г ., [ 7 ] и на един от първите учебници по „ Висша геодезия ” със заглавие „ Основи на висшата геодезия ”, издаден през 1930 г ., [ 11 ] за студентите от специалностите : „ География ”, „ Астрономия ”, „ Агрономство ” и „ Лесовъдство ” в СУ .
Автор е на голям брой научно-популярни статии и книги , малка част от които са представени по-долу с кориците и описанията им . Заслужено е считан за първия и най-добър популяризатор на астрономията в България .
Снимка 5 . Кориците на книгата „ Нашето звездно небе ” от проф . Йордан Д . Ковачев , София , Печатница „ Художник ”, 1928 г ., 110 стр . с 16 бр . илюстрации ; тираж 3000 бр .; Библиотека „ Популярна наука ” № 1 [ 9 ]
ГКЗ 1-2 ’ 2022 59