4.2 . Генериране на цифров модел на терена ( БЛС )
Последващата обработка на графичните данни премина в специализиран софтуер Trimble UAS Master в следния ред :
• Разчитане на снимките и прочитане на метаданните им ;
Процес за намиране на общи свързващи точки между съседните изображения ;
• Генериране на облак от точки ;
• Генериране на ортофото изображение ;
• Генериране на доклад за обработка и изравнение .
Използваха се 215 изображения с 80 % надлъжно и 75 % напречно застъпване . Облакът от точки и ортофото изображението се използваха за генериране на топографска карта
( фиг . 9 ). Векторизираха се всички транспортни връзки и характерни особености . Цифровият модел на терена е с резолюция от 0.05 m . За анализ на точността е използвана изградената РГО и допълнително определени точки , като средната точност на модела в планово отношение е 0.02 cm и 0.05 cm височинно .
4.3 . Строително информационен модел ( BIM )
Фиг . 9 . Топографска карта
Събраните точки от всички 540 единични гледни точки бяха над 7 млрд . Толкова голям набор от точки няма как да функционира напълно „ плавно “ на настолни или професионални работни станции . За изхода от тази ситуация имa следните решения :
• Редуциране на броя точки ( посредством алгоритми за намаляване броя точки и тяхната плътност );
• Сегментиране на различни части от паметник Бузлуджа и групирането им в отделни файлови формати ;
• Генериране на нерегулярна триизмерна повърхнина ( mesh surface );
• Генериране на CAD обекти .
Триизмерната повърхнина е „ тежък “ продукт за детайлното представяне на характерните детайли и архитектурните елементи , поради изключително високия брой на триъгълници , от които се състои .
Сегментирането на части от паметника и разреждането на плътния облак от точки се оказа найдоброто решение . По този начин можеше да се моделират CAD / BIM обекти ( фиг . 10 ) без да се използват всички точки и същевременно да бъдат свързани в обща координатна система . Това доведе до генерализирането на паметника и по-ефективна работа в софтуерни продукти .
Фиг . 10 . Строително-информационен модел на паметник „ Бузлуджа “, Арх . студио „ E House Architects “
5 . ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Традиционните методи за картографиране са прости и интуитивни , обаче се нуждаят от повече време и работна ръка , възможно е допускането на грешки ,
18 ГКЗ 1-2 ’ 2022