Априлското въстание : „ Народът на България започна да се бунтува . Станаха тайни събрания , на които се стичаха пламенни младежи от цялата страна ... Въстаниците трябваше да си доставят най-напред оръжие . За тази цел много млади хора преминаха реката , пръснаха се в Румъния , стигнаха чак до Русия . Стефан Ладков беше между последните .” Ладков на няколко пъти доставял на българските революционери оръжие . Потушаването на въстанието го заварва в Унгария , където започва да живее под името Илия Бруш . Според френския романист , причината за неуспеха на въстанието е : „ България въстана през месец април твърде преждевременно ... Българското въстание бе потушено още в началото си ...” Вероятно тези изводи Жул Верн е почерпил от разказите на своя син Мишел Верн , който в периода 1898-1902 г . е посетил и доста подробно се е запознал с живота в Унгария , Румъния и България .
Главният герой – Ладков , непрекъснато търси начин да се завърне в поробеното си отечество . Удобен повод му се отдава , когато в „ малкото очарователно градче ” Зигмаринтен , през есента на 1876 г . спечелва риболовно състезание , организирано от „ Дунавската лига ” - международно сдружение на рибарите от крайдунавските страни . При получаване на наградата Бруш обявява , че възнамерява да се спусне с лодка за два месеца от изворите на Дунав до Черно море . По рискования път към България смелият българин преминава през редица премеждия , сурови изпитания и драматични срещи с полицая Карл Драгош - шеф на международната дунавска полиция , и Иван Стригов - водач на опасна банда разбойници . Ладков участва в Руско-турската война , а след Освобождението заживява щастливо със съпругата си Неша . Подобно на своите родолюбиви родители , и техните деца „ питаят голяма любов към родината си , готови винаги на всички жертви за нея ”.
Жул Верн не само следи с вълнение съдбите на героите си , не само споделя страданията и борбите на поробените народи , но и ги подкрепя с перото си . Той пише за гръцкото освободително движение „ Архипелагът в пламъци ”( 1884 ), както и описва войната между Севера и Юга в САЩ в романа „ Севера срещу Юга ” ( 1887 ). Жул Верн е посветил на унгарската съпротива срещу австрийското владичество романа „ Матиас Шандор ”( 1885 ), а на борбата на естонци и латвийци срещу бароните посвещава „ Драма в Ливония ”( 1904 ).
И съвсем логично следва интересът му към кървавите събития около Априлското въстание у нас и последвалата Руско-турска война .
Романът „ Дунавският лодкар ” няма известността на „ Капитан Немо ”, „ Пътешествие до центъра на земята ”, „ 20 хиляди левги под водата ”, „ Децата на капитан Грант ”, „ Около света за 80 дни ”, „ Матиас Шандор ”, „ От Земята до Луната ” и др . За нас , българите , обаче , романът има силна сантиментална стойност . Авторът разказва една героиколюбовна история на фона на две паметни за историята ни събития - Априлското въстание ( 1876 ) и Руско-турската освободителна война ( 1877-1878 ). Те са бегло споменати в романа и тук може да припомним думите на акад . Владимир Топенчаров , казани за романите на Александър Дюма : „… за този високопроизводителен автор историята е само един пирон , на който той окачва своите сюжети , истории и герои .” Предполага се , че идеята на Жул Верн за „ Дунавският лодкар ” идва от отзвука и реакцията на Европа след свирепите кланета при потушаване на Априлското въстание . По-нататък , в действие влиза творческата фантазия , с която писателят гради повествованието . Дали защото Жул Верн е уморен и почти сляп , или по някаква друга причина , но той не се задълбочава особено в описанието на атмосферата на романа , в изграждането на характерите на героите и усложняване на фабулата . В този смисъл романът повече прилича на хроника . Не е сложна и интригата , финалът е лесно предсказуем , въпреки авторовите хватки и драматургични „ къдрици ”. Любопитна подробност е , че главният герой се казва Сергей Ладко . Очевидно авторът не е правел особена разлика между руските и българските имена . При първия превод героят е прекръстен на Стефан Владков , в някои от следващите преводи става Стефан Ладков . Имено той е изкусният лоцман от българския град Русчук , който търси оръжие за априлските въстаници . А след това се включва и във войната срещу турците .
Историята в романа започва на 5 август , събота , 1876 г . в градчето Зигмаринген , разположено в началото на Дунав . България е потънала в кръв след потушаването на Априлското въстание , но в местната кръчма „ Рибарска среща ” се чуват „ песни , викове , звън на чаши , ръкомахания и възклицания се смесваха в една невъобразима глъчка , над която се издигаше от време на време това „ хох ”, с което немците обикновено изразяват радостта си ”, – пише Жул Верн . В кръчмата са се събрали членовете на Дунавската лига – международно сдружение на рибари от различните крайдунавски народности . Върви здраво ядене и пиене , след което ще бъдат раздадени наградите на победителите в поредното риболовно състезание . Състезанията са продължителни , тържествени и много популярни по цялото течение на „ тази знаменита с жълтеникави води река , а не синя , както се възпява в прочутия валс на Щраус ”, отбелязва Жул Верн . Дали французинът не си прави лека закачка със знаменития австрийски композитор ?! Не знаем ... Верн пише още : „ Тук идваха състезатели от Баденското херцогство , от Вюртенберг , от Унгария , от Сърбия и дори от поробена България ...” Дали наистина е имало български въдичари , които да ходят на международни състезания по риболов тогава ?! Не ни остава друго , освен да се доверим на автора . Или на неговото въображение . Победител и по двата показателя в състезанието - по брой уловени риби и по теглото на една риба е унгарецът Илия Бруш , който чупи всички дотогавашни рекорди . При награждаването му Бруш съобщава , че иска да постави още един рекорд . Ще се спусне с лодка по цялото течение на Дунав от началото му до Черно море и по време на целия трихиляден километров маршрут ще се храни само с рибите , които сам си улови . Членовете на Дунавската лига посрещат с луд възторг идеята на унгареца .
По същото време обаче и едно друго събитие вълнува крайдунавските жители . От няколко месеца двата бряга на реката са тормозени от неспирно разбойничество : грабежи , обири , опустошение по вили , чифлици и замъци и дори убийства . Местните вярват , че всичко това е дело на добре организирана и многочислена банда , но властта не може да се справи с нея . На една дипломатическа среща е решено да бъде създадена международна полиция по цялото протежение на Дунав . За неин шеф е назначен унгарският детектив и полицай Карол Драгош . Тук Жул Верн вкарва в действието и българските герои Стефан Ладков , Иван Стригов и Нуша Григорова .
Действието се развива след средата на 1875 г ., когато „ по села и градове в поробена България никнеха като гъби тайни революционни комитети ”. За водач на комитета в Русчук е избран лодкарят Стефан Ладков . Авторът го описва така : „ Висок , тридесетгодишен мъж , рус като северен славянин , надарен с херкулесова сила и гъвкавост , Стефан Ладков притежаваше всички ония
ГКЗ 1-2 ’ 2021 65