на геопространствени данни за местността , базирани на БЛА .
Трето : Неофицално изразено , но практически е наложено негативно отношение от страна на ръководството на Агенцията по геодезия , картография и кадастър към използването на на БЛА за геодезически и кадастрални нужди .
Независмо от множеството публикации в наши и чужди специализирани списания за възможностите на т . н . близкобхватна фотограметрия , в техническите задания към всички обявявани от АГКК обществени поръчки , свързани с геодезически измервания , се поставят изричните изисквания същите да се изпълняват единствено като линейно-ъглови и GPS измервания . Конкретен ( но не единствен ) пример в това отношение е съдържанието на раздел V „ Обхват на дейностите “ от - ТЕХНИЧЕСКА СПЕЦИФИКАЦИЯ за изпълнение на обществена поръчка , обявена от АГКК с предмет : „ Отстраняване на явна фактическа грешка в неурбанизираната територия на общини Петрич , Бургас , Приморско , Созопол , Велико Търново , Горна Оряховица , Ружинци , Димово , Добрич – селска , Монтана , Вълчeдръм , Плевен , Гулянци , Червен бряг , Долна Митрополия , Нова Загора , Котел , Търговище , Върбица , Нови пазар , Велики Преслав , Тунджа и Елхово ” [ 12 ]. В този раздел е записан следният текст : „ За правилното изобразяване на очертанията на обектите се заснемат достатъчен брой характерни подробни точки . Координатите на подробните точки се определят чрез геодезически измервания , при спазване изискванията на приложение № 8 към чл . 36 , ал . 2 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г . и Инструкция № РД-02-20-25 от 20 септември 2011 г . за определяне на геодезически точки с помощта на глобални навигационни спътникови системи .“ За да стане ясно на уважаемия читател , че това изискване на техническата спецификация действително е израз за негативно отношение към технологиите , базирани на използване на БЛА и цифрова фотограметрия , си струва да се отбележи , че за териториите , включени в цитираната обществена поръчка , изискванията за точността при нанасяне на граничните точки на обектите в кадастралната карта е 60 -120 сm [ 3 ].
Ако продължим с разсъжденията в тази насока , ще са необходими десетки страници , за да се изложат всички проблеми , свързани с нормативната база по отношение на разглеждания проблем . Неясноти и уклончивости , които не създават увереност у ръководителите на геодезическите фирми , че направените от тях инвестиции за внедряване на нови иновативни технологии за събиране на геопространствени данни за местността , ще намерят практическо приложение и ще допринесат определени икономически ползи .
4.3 . Влияние на квалификацията на служителите
В показаната диаграма на фиг . 4 , квалификацията на служителите е показана като фактор с най-голяма тежест – 24 % от всички фактори . Подобряването на квалификацията , както и особено придобиването на нова квалификация , обаче , не е и не може да бъде самоцел за никой служител или работник . Този процес е функция на изискванията , които поставя самото производство – нови съвременни производствени мощности , промени в технологията и . т . н . и т . н . Т . е . на практика нивото на квалификация на служителите в дадено предприятие е отражение на техническото и технологично равитие на това предприятие . Това с пълна сила се отнася и за фирмите и предприятията , заети в геодезическото производство и геодезическите услуги . За съжаление голяма част от тях , предвид влиянието на разгледаните по горе фактори - размера на инвестициите и особено неясните икономически ползи от тях , - по своето технологично ниво на развитие са на етап 1995-2000 г . – времето на усиленото земеразделяне , когато фирмите масово закупуваха технологично новите за тогава геодезически инструменти – тотални станции и GPS системи .
Това технологично състояние на геодезическите фирми се усеща много добре от студентите по специалността геодезия от различните ВУЗ . И тяхната реакция , изразена чрез липсата на трайно изразен интерес и мотивация за овладяване на науките и технологиите , свързани с фотограметрията и дистанционните изследвания , е абсолютно логична . При това тяхната логика в това отношение е желязна . Защо да си хабим силите след като така или иначе това , което се изучава по фотограметрия , дистанционни изследвания и въздушното лазерно сканиране не намира масово приложение в практиката !? И колкото и да се стреми преподавателят да доказва предимствата и да ги убеждава , че това е бъдещето на геодезическата практика , всичко това за студентите си остава само едно добро пожелание , нямащо много общо с реалната действителност . В резултат , от ВУЗ излизат геодезисти , които са много добре подготвени за решаване на класически геодезически задачи , свързани с GPS и класически линейно-ъглови измервания , нивелация и т . н ., но слабо владеещи и непроявяващи достатъчно професионален интерес към цифрова фотограметрия , лидар и лазерно сканиране , облаци от точки и т . н .
Създалата се ситуация рефлектира обратно върху бизнеса и понеже излизащите от ВУЗ геодезисти не са достатъчно добре подготвени , фирмите , внедряващи съвременни технологии за събиране на геопространствени данни за местността , колкото и малко да са те , се спасяват „ поединично “.
Например , по данни от интернет : ГИС София чрез своя център за професионално обучение провежда 40- дневен курс по „ Дигитална Фотограметрия “, по време на който се изучава практически цялата фотограметрия – технически средства , софтуер , включително и лазерно сканиране [ 9 ].
Фирма Aerocam . bg , която всъщност е обикновена търговска фирма - дистрибутор на дронове , също предлага провеждането на обучителни курсове по заснемането на обекти с дрон , дигиталната фотограметрия и работа с 3D модели . При това тази технология се представя като иновативна технология , малко позната в инженерните среди , но изключително ефективна във всяка една индустрия . По данни от интернет , от услугите на Aerocam . bg ( вместо от услугите на някои от геодезическите факултети и катедри ) се е възползвала фирма „ Джи Пи Груп “, специализирана в изграждането на инфраструктурни обекти , промишлени сгради , жилищни комплекси и хотели , бензиностанции , като е осигурила подготовката на свои шестима геодезисти по автоматизирано заснемане от въздуха , обработка на данни със специален софтуер , изработване на ортофотоплан , 3D модели и определяне на изкопи и насипи и др . [ 10 ].
Цитираните примери макар и единици показват , за зараждащо се и задълбочаващо се несъответствие между съвременните геодезически технологии , тяхното приложение в практиката и нивото на подготовка в учебните заведения .
62 ГКЗ 1-2 ’ 2021