КАРТОГРАФИЯ , ГИС
ЕКОЛОГИЧНИТЕ ПРОБЛЕМИ ПРЕЗ ПРИЗМАТА НА ФОТОГРАМЕТРИЧНИТЕ И ДИСТАНЦИОННИ МЕТОДИ
Доц . д-р инж . Нели Здравчева , УАСГ
„ Сега , когато ние вече се научихме да летим във въздуха като птици , да плаваме под водата като риби , ни липсва само едно : да се научим да живеем на Земята , като хора “
Бърнард Шоу
SUMMARY
The article is dedicated to the deepening environmental problems and the catastrophic environmental scenario predicted by many scientists and international organizations . In this regard , the role and possibilities of modern photogrammetry and remote sensing methods for providing objective , cost-effective and timely information about natural resources , the real state of the environment and its changes over time , to assess the impact of various factors and etc . Attention is paid to the areas of application of remotely registered data for monitoring global climate change , as well as to the basic requirements of the International conventions for environmental research and monitoring and the role of the photogrammetry and remote sensing in their implementation .
Key words : ecological problems , ecological assessments , remote sensing
РЕЗЮМЕ
Статията е посветенa на все по-задълбочаващите се екологични проблеми и на прогнозирания от много учени и международни организации катастрофален екологичен сценарий . В тази връзка са анализирани ролята и възможностите на съвременните фотограметрични и дистанционни методи за доставяне на обективна , икономически ефективна и своевременна информация за природните ресурси , за реалното състояние на околната среда и нейното изменение във времето , за оценка на въздействието на различни фактори и т . н . Отделено е внимание на областите на приложение на дистанционно регистрираните данни за проследяване на глобалните климатични промени , както и на основните изисквания на международните конвенции за изследване и мониторинг на околната среда и на ролята на фотограметричните и дистанционни ( спътникови ) методи ( ФДМ ) за тяхното изпълнение .
Ключови думи : екологични проблеми , екологични оценки , дистанционни изследвания
1 . УВОД
Климатичните промени и съвременното екологично състояние на планетата ни вече са реална заплаха за здравето на населението , за равновесието на екосистемите и дори поставят под въпрос съществуването на човешката цивилизация , както и на Земята . Все повече учени прогнозират ново „ преселение на народите “ и бият тревога за надвисналите големи екологични проблеми пред човечеството . Широк отзвук в целия свят получи публикуваният през септември 2020 г . доклад „ Списък на екологичните заплахи - 2020 ” ( Ecological threat register-
2020 ) [ 7 ]. В него се прогнозира един твърде мрачен и дори катастрофален сценарий за „ преселение на народите “ заради климатичната криза и останалите екологични проблеми . Докладът е дело на два престижни международни изследователски центъра – Института за икономика и мир ( IEP ) и Института за климат и мир . Той е своеобразно предупреждение за тревожното състояние на околната среда и породената от това реална заплаха за света и западната цивилизация на първо място . В доклада е направен извод , че заради задълбочаващата се екологична криза над милиард души вече живеят в страни , които по принцип не са в състояние да издържат на новите екологични заплахи и ще станат източник на масови миграции през следващите 30 години . А Стив Килели , който е основател и директор на Института за икономика и мир , открито заявява , че екологичните промени и изменението на климата представляват сериозно предизвикателство за глобалния мир . В тази връзка приносът на фотограметричните и дистанционни методи ФДМ за осигуряване на своевременна ефективна и достъпна информация , необходима за осъществяване на екологичното и устойчиво развитие на съвременното общество е жизненоважен .
2 . НАКРАТКО ЗА СЪЩНОСТТА НА ЕКОЛОГИЧНИЯ МОНИТОРИНГ
Терминът „ мониторинг “ ( от латински monitor – предупреждение ) се използва за първи път през 1971 год . в препоръките на специалната комисия към ЮНЕСКО ( така наречения „ Научен комитет по проблемите на околната среда “) [ 2 ]. А през 1972 год . на международната конференция в Стокхолм е направено предложение за създаването на Глобална система за мониторинг на околната среда , като тогава е било решено под „ мониторинг “ да се разбира системата за непрекъснато наблюдение , измерване и оценка на състоянието на околната среда . По-късно системата на мониторинга е била разширена като в нея се добавя нов етап – вземане ( предприемане ) на управленски решения . Понастоящем екологичният мониторинг се дефинира като информационна система за наблюдение , оценка и прогнозиране на промените в състоянието на околната среда , създадена с цел да се определи антропогенният компонент на тези изменения на фона на природните процеси [ 2 ]. Съвременният екологичен мониторинг трябва да осигурява реализирането на две основни цели : 1 . Постоянна оценка на степента на „ комфорт “ на средата на обитаване според нуждите на хората и на останалите живи същества ( биологичните обекти ); 2 . Предоставяне на информация за целите на прогнозирането , моделирането и предприемането на управленски решения .
Накратко може да се каже , че по своята същност
ГКЗ 1-2 ’ 2021 41