съвременният екологичен мониторинг е своеобразна информационна база и основа за извършване на редица екологични дейности - за оценяване и контролиране на състоянието на околната среда , изготвяне на прогнози и екологични експертизи , оценяване на въздействието на различни фактори върху екосистемите , за вземане на оптимални управленски решения , за екологичен одит , за предприемане на превантивни мерки за организация на мероприятията в случай на аварии и при бедствия , за научни изследвания и мн . др . Осъществяването на постоянен мониторинг е необходимо условие и основополагащ фактор за функционирането на кадастралните системи , геоинформационните системи , на системите за анализ на различни екосистеми и т . н . Въпреки че Глобалната система за мониторинг на околната среда ( ГСМОС ) е създадена още през 1975 г . под егидата на ООН , на практика тя започва да действа поефективно едва през последните години . Понастоящем , гордо може да се заяви , че мрежата от наблюдения на различни източници за въздействие и на състоянието на биосферата обхваща вече цялото земно кълбо и основна заслуга за това имат фотограметричните и дистанционни ( спътникови ) методи ( ФДМ ). Именно те се явяват едни от оптималните съвременни средства за екологичен мониторинг . Глобалната система за мониторинг на околната среда е рожба на съвместните усилия на цялата световна общност . Основните положения и нейните цели са били формулирани през 1974 год . на Първото междуправителствено съвещание по мониторинг . Като първостепенна задача е била набелязана организацията на мониторинга на замърсяването на обкръжаващата природна среда и на факторите , предизвикващи това въздействие . В рамките на Програмата ГСМОС работи и Програмата GEMS , а Световната морска организация осигурява глобален мониторинг на океаните . През 1990 г . Международният център за научни изследвания ( World Laboratory ) предлага проект „ Глобален мониторинг на околната среда “ на основата на военна сателитна технология [ 2 ]. доставянето на богата геофизична информация , която се използва за научно-приложни изследвания на околната среда и нейните природните ресурси , а така също и за оценка на реалното ѝ състояние в почти реално време . Едва ли биха могли дори само да се изброят многобройните екологични приложения на ФДМ . Ето защо по-долу са маркирани накратко само някои от тях .
Съвременните ФДМ позволяват осъществяването на ефективен космически мониторинг за определяне на последиците от техногенно замърсяване , за настъпилите изменения в екологичните системи , промишлените зони , транспортните артерии , разрастващите се мегаполиси и др . За тази цел се използват предимно сателитни изображения със средна разделителна способност . Така например , въз основа на снимки от видимия спектър може да се направи детекция на замърсявания от прахови частици ( на фиг . 1 при изригване на вулкан ) или при антропогенни аварии .
Фиг . 1 . Прахови частици при изригване на вулкан
За откриването и изследването на зони , замърсени от нефтени продукти , се използват изображения от близкия и далечния инфрачервен диапазон - фиг . 2 .
3 . РОЛЯТА НА ФОТОГРАМЕТРИЧНИТЕ ДИСТАНЦИОННИ ( СПЪТНИКОВИ ) МЕТОДИ ЗА ОСИГУРЯВАНЕ НА ЕКОЛОГИЧНИ ДАННИ
Сред всички известни методи и източници на данни за екологичен мониторинг ярко се открояват ФДМ . Тяхна характерна особеност , която се явява и важно предимството , е фактът , че те осигуряват напълно обективна , естествено генерализирана , икономически изгодна , повсеместна , достъпна , надеждна геореферирана , пространствена количествена и качествена информация за Земята и околната среда в почти реално време . Освен това , за осигуряване на данните при тях не е необходим пряк физически контакт с изследваните обекти и явления , а това се осъществява от разстояние ( чрез дистанционно изследване ) и без да се нанасят екологични щети .
Понастоящем дейността на множество специализирани системи за мониторинг на състоянието на околната среда , природните и антропогенни обекти се базира на ФДМ . Решаването на многобройни задачи в областта на дистанционното изследване на Земята се основава на анализа , измерването и тематичното интерпретиране на изображения , получени от множество сензори , работещи в различни честотни области . Редица съвременни спътници се изстрелват специално за
Фиг . 2 . Замърсяване от изтичане на нефт от петролна платформа
Екологичният мониторинг , базиран на въздушни и космически изображения , се използва успешно за множество услуги , заявени от държавни и общински органи и служби , промишлени предприятия , различни фирми и организации ( включително и екологични ). Благодарение на него се извършва и наблюдение за въздействието на различни антропогенни фактори върху състоянието на различните екосистемите . На фиг . 3 се вижда изхвърлянето на отпадъци във воден басейн .
42 ГКЗ 1-2 ’ 2021