Short-story translation - Page 4

къщата с най-големите трендафили , в която тя живееше , тогава чак Павел си спомни и със срам удари широкото си чело , над което сребърните кичури като че ли надникваха да видят какво се пише по него .
На другия ден посветените другари на Блажения бяха особено възбудени от новината , която се донесе и записа в тайния списък , който , разбира се , бе известен на цялото градче . В същия ден тая новина мина по всички улички и се пръсна навсякъде . Тя донесе нещо особено , нещо празнично . Хората се оживиха и някак си пораснаха , защото сред монотонния живот на градчето дойде нещо странно , нещо небивало , което беше толкова приятно и хубаво , защото приличаше на лъжа , в която всички повярваха .
Една чиста истина прави живота спокоен , една хубава лъжа го прави приятен . Тая новина дойде заедно с пролетта и малкото градче се обнови двойно . Пъпките на дърветата се пукаха бързо , в прочистените градинки се появиха първите цветя . Малки пеперуди захвърчаха през големите огради и запърпаха над слънчевите домове .
Самата тиха Смарайда , като чу това , усмихна се така младо и хубаво , както не бе се усмихвала от дълго време . Тя , като никога , стоя дълго пред огледалото . После очисти корените на големите трендафили , по чиито пръчки бяха тръгнали вече соковете на живота . Като отиде през близкия празник в черква , тя чу зад гърба си шушукане , усети от всички страни завистливи погледи на жените и това мина като новоземна сила в снагата й и накара Смарайда за пръв път след толкова години да повдигне очи едно стъпало по-високо .
На връщане тя мина по голямата улица . Пред кръчмите и кафенетата седяха на припек мъжете . Тя почувствува пълните им с желания погледи , вплете ги и ги влачи като невидими юзди чак до далечния завой . Като скриви в малките улички , тя си отиде дома бързо и развълнувана като младо момиче .
През първите дни на великите пости , време , по което цъфти найкоравото дърво — дрянът , — Павел Блажения тръгна из града да чисти гъсеници и да ашладисва .
През време на работата , качен на малката стълбичка , като дърпаше връвта на ножицата , той мислеше за златния косъм на Смарайда и сам не знаеше вярваше ли , или не , че тя има такъв косъм . Смарайда той не бе виждал , но другарите му казваха , че я видели , и наистина тя изглеждала да