в града . Тоя списък се водеше от някой си Павел , наречен Блажения , преминал в години ерген , градски шегаджия . Той бе описал с крайна подробност , с тънък вкус , вещина и познание душата и тялото на всички жени , и стари , и млади , най-много на вдовичките , към които имаше особена слабост .
Тоя списък се четеше тайно само от посветени и в него през ден , през два или се изличаваше , или се добавяше нещо . Блаженият събираше знание по тия въпроси отвсякъде . Съмнителните работи проверяваше сам или чрез други , претегляше всичко като аптекар на везните на своя ум и записваше само онова , което му се виждаше оригинално и интересно . Фантазията му беше изострена като игла , с която той често бодеше истината и оттам течеха капки кръв , които го възбуждаха към прекрасната , измамлива и сладка лъжа .
Павел Блаженият беше мъж здрав , хубав , с тъмно лице , с коса голяма , накъдрена на сребърни пръстени , и съвсем побеляла над ушите . Неговата работа бе да подрязва лози , да чисти дърветата от гъсеници , да ашладисва дивячките и трендафилите , да поправя часовника на градската кула , да отваря брави , на които са изгубени ключовете , и да намира подземни извори за чешми и кладенци . Тия занятия му даваха възможност да скита навсякъде по воля и затова душата му бе свободна и воденето на списъка за жените му правеше удоволствие , както играта на детето . Той бе останал стар ерген , защото по-приятно му бе — не да улавя птичката , а да гони сянката й .
Веднъж Блажения Павел , като говореше със стария , малко изветрял изповедник от малката черква , от когото научаваше работи , доверени само нему от жените , чу нещо , което нито бе мислил , нито бе записвал в любовния си списък . То бе , че Смарайда имала нейде на съкровено място на тялото си един златен косъм . Старото отче научило това от попадията си , която се къпала в банята заедно със Смарайда …
Това за Павел беше изненада , която го учуди много . Златен косъм ! Нечуто нещо ! Фантазията му се разплете и разклони като лозите , които подрязваше .
— Смарайда ? Коя е Смарайда ? — мъчеше паметта си той и не можеше да си припомни коя е тая чудна вдовица . Той познаваше почти всички . Чак когато отчето му разправи подробно кой е бил покойният и мъж , уличката и