ЖЕНАТА СЪС ЗЛАТНИЯ КОСЪМ От Елин Пелин Разказ от сборника „ Под манастирската лоза “
В едно малко глухо градче , с река през него , с бели старовременни къщички , скрити като кутийки във високо оградени мънички дворчета , пълни с трендафили , живееше една вдовица на име Смарайда , ни много млада , ни твърде стара . В това градче , наистина , живееха много такива вдовици и тая , за която става дума , не се отличиваше с нищо от другите .
И тя като всички носеше старомодна черна копринена рокля , широка и дълга до глезените , чохено джубе с широки ръкави , гладка прическа , черна копринена забрадка , имаше бяло , хрисимо , набожно лице и срамежливи очи , навикнали да гледат повече надолу . Смарайда живееше при старата си майка близо до запустелия женски метох и походката й , като на всички жени от тая махала , приличаше на походката на калугерка — равна и бавна . Тя живееше от прихода на едно лозе и от работа на чужди хора — тъчеше кeнарени платна и получаваше скромна надница . По цял ден тя седеше на стана в слънчевия пруст , като кукувица в клетка , и тъчеше . Настрана , седнала на пода , свита одве , насукваше цеви старата й майка . Двете жени си мълчеха . Наоколо бе съвсем тихо . В градината цъфтяха няколко стари едри трендафили , които прехвърляха оградата и ронеха големите си цветове по безлюдния път , и сладкия им мирис изпълваше всичко и проникваше навсякъде : в пруста , в стаята , в сандъците , в дрехите . И мухите , упоени от тая миризма , заспиваха коя де кацне на пода .
Така тая честна вдовица прекарваше вкъщи , помирена , нищо не желаеше , нищо не мечтаеше и никъде не излизаше .
Смарайда , макар че не беше грозна , не беше и красива . Мъжете почти я не знаеха и не бъркаха името й в разговорите си . Градската клюка никога не бе споменавала името й .
В кафенето срещу банята , край което два пъти в седмицата минаваха окъпани жените от града и дето по тая причина се събираха сластолюбивите и наклонни към изневяра мъже , името на тая вдовица никога не беше произнесено . То не бе записано и в списъка , който се водеше от тия роби на плътските въжделения , в който бяха отбелязани подробно всички тайни и явни прелести , които притежаваше всяка отличена с привлекателност жена