КРАТЪК ПЪТЕВОДИТЕЛ ЗА ОБЪРКАНИТЕ 23
г . някои , макар и не всички , най-накрая осъзнаха , че са били мамени от лукавия , корумпиран лидер , на комуто необяснимо защо бяха решили да се доверят , и дори да възприемат с романти-чен ореол .
Нещо повече , Арафат както може да се предположи считаше , че Вашингтон би могъл в крайна сметка да заеме по-твърда линия към Израел в резултат на натиска от Египет и Саудитска Арабия , две арабски страни със застрашителни размери в световен мащаб от гледна точка на американски-те политици , както и на Европейския съюз . А освен това , съществуваше и дългосрочна възможност Израел , като стра-на от развития свят , да започне да се уморява от борбата и ежедневната дан от военни и цивилни жертви , отрицателното въздействие върху настроението и психиката на нацията — да не говорим за икономиката й — и потенциално нарастващата международна изолация .
Но тук той направи огромна грешка . Израел не се умори . Вместо това , той продължи все така , като показа забележи-телна национална издръжливост . А Съединените щати про-дължиха да подкрепят Израел , признавайки и разкривайки истинската същност на Арафат и отказвайки повече да рабо-тят с него .
Когато Махмуд Абас наследи Арафат , имаше известна надежда , че въпреки дългото му сътрудничество с неговия предшественик и докторска дисертация намирисваща на отрицание на Холокоста , той би могъл да предложи по-обе-щаващ подход за миротворчество . Тя бе подсилена когато Салам Файад , считан до голяма степен за политически умерен и прагматичен , стана палестински министър председател .
За съжаление , обаче , Абас се оказа разочароващ , особено когато се отвърна от двустранното предложение на израел-ския министър председател Ехуд Олмерт през 2008 г . прокар-ващо ярка следа . Израелското предложение надмина това на Барак през 2000-2001 г ., както призна палестинският говори-тел едва през есента на 2015 година . И така , още една възмож-ност за мир , с участието на две държави , беше изгубена .