22 Израел и арабско-израелския конфликт
връщане ” за палестинските бежанци и поколенията от техни наследници . Арафат със сигурност е знаел , че това незабавно ще развали сделката , тъй като не би могло и да се помисли , че някое изра-елско правителство би позволило на милиони палестинците да се заселят в Израел и така напълно да подкопаят еврейския характер на държавата .
В своята автобиография Моят живот , Клинтън разказва за този период и недвусмислено поставя вината за провала на мирните преговори върху Арафат .
Тъжно е , но се оказа , че Арафат е неспособен или не иска , или и двете , да търси мира на масата на преговорите . Вместо това , той се върна към един по-познат модел — от време на време да говори за мир , докато последователно насърчава тероризма .
Арафат беше на ясно , че медийните снимки на тежковъоръ-жени израелски войски изправени срещу палестинци по ули-ците , включително деца изпратени цинично на фронтовите линии , биха действали в негова полза . Израел би влязъл в ролята на агресор и потисник , а палестинците на потъпкани жертви .
Няма да мине много време , изчисляваше той , и арабският свят ще се ядоса и осъди Израел , независимите страни ще ги последват , европейците ще настояват за още повече отстъпки от страна на Израел за успокояване на палестинците , между-народните групи за защита на човешките права ще обвинят Израел за прекомерна употреба на сила и светът , бидейки късопаметен , ще забрави , че палестинският лидер просто е отхвърлил безпрецедентна възможност за подписване на мирно споразумение .
Сметките на Арафат не бяха изцяло грешни . Голяма част от медиите , много европейски правителствата и болшинство-то от организациите за защита на човешките права паднаха право в ръцете му . Едва след смъртта му през 2004