29 октомври 2013г.
Това е интересна статия, която засяга проблема с трудните клиенти. На всеки от нас, който работи с хора, му се е случвало да попадне на клиенти, с които е трудно да се комуникира или преговаря. Статията дава основни предложения за справяне с подобни ситуации. От една страна ние трябва да се поставим на мястото на клиента и да се опитаме да разберем причината за неговото поведение, от друга страна следва да постъпим деликатно към проблема като следваме дадените в статията 5 начина на действие. Като се замисля, такава техника може да се приложи дори и в ежедневието ни, когато контактуваме с хора, с които нямаме бизнес отношения. Всички тези насоки имат една обща характеристика – търси се умереният тон на комуникация. В диалога с друг човек ние трябва да се стараем да сме възможно най-толерантни, да наблягаме на общите ни интереси и мнения и по този начин да се достигне до взаимно съгласие на дадена тема. Всичко това звучи много добре и лесно за изпълнение, но ние сме хора и понякога действаме по-емоционално от колкото ни се иска. Трудно би било всеки да умее да прилага такива техники за по-лесна комуникация. Ако беше така, светът щеше да е много по-добър, нямаше да има войни и неразбирателства. Факт е, че ние, също като нашия клиент например, сме хора с определени желания и цели и е трудно във всяка една ситуация ние да сме тези, които правят компромиси и да действат „според правилата“. По-вероятният сценарии в ситуация, в която имаме труден клиент, е да се подадем на емоциите си и да не достигнем толкова лесно до консенсус. Разбира се, не отричам подходите, посочени в статията, като неприложими или неправилни, но смятам, че колкото и да ни се иска, не винаги можем да постъпваме по правилният и той да ни води до успех.
02 ноември 2013г.
Статията проследява как на много места в София пред сградите са опънати рекламни мрежи, зад които привидно се извършват ремонтни дейности. В много от случаите такава дейност няма или след като се махне рекламата, няма видими подобрения по самата сграда. Жителите на града са наясно, че това съзнателно се прави с рекламна цел, самата аз съм убедена, че зад малка част от скелетата наистина се извършват ремонти. Това ми се струва крайно недопустимо, защото градът се превръща изцяло в една рекламна площ, а неговият облик остана на заден план. На мнение съм, че преди всичко трябва да се набляга на архитектурата на сградите и да се подчертават техните фасади, а не да се скриват зад рекламни пана. Ако един чужденец иска да разгледа града, той ще види повече рекламни послания и по-малко архитектурно строителство. Макар да съм от страната на рекламистите, не възприемам този факт като положителен и силно се надявам в бъдеще да не се прекалява с „обличането“ на сградите с рекламни мрежи, които да стоят там повече от необходимото време за извършване на ремонтна дейност. За да сме един европейски град, достатъчно привлекателен и атрактивен за посетители, трябва да се замислим за това как изглеждаме в очите на чужденците и дали това е образът, който искаме да представим на света.
14
Коментари на статии