На 27 август 2014 г. на 94 години почина известният и обичан български
поет, драматург, сценарист и преводач Валери Нисимов Петров. Той е от
еврейски произход и е роден като Валери Нисим Меворах на 20 април 1920 г.
в София, столицата на тогавашното Царство България, но по-късно
неговите родители приемат протестанството и решават да променят
името му. Баща му, д-р Нисим Меворах, е професор по правни науки, а
майка му, Мария Петрова, преподавателка по френски език.
Израсъл сред книги, Валери Петров учи в елитния Италиански лицей в
София, след което завършва медицина в Софийския университет. Известно
време работи като лекар, а в края на Втората световна война е
журналист в Радио „София” и военен писател във в. „Фронтовак”. След края
на войната е сред основателите на сатиричния вестник „Стършел” и
негов заместник-главен редактор, а лекарската си професия практикува
във Военна болница и Рилския манастир. В периода от 1947 до 1950 г. служи
като аташе по печата и културата в българската легация в Рим. По-късно
е редактор в Студия за игрални филми „Бояна” и в издателство „Български
писател”, а през 1990 и 1991 г. е народен представител в Седмото Велико
народно събрание. През 2003 г. е избран за академик на Българската
академия на науките.
Валери Петров е познат като ярък лирик и сатирик, любим автор на
творби за деца и впечатляващ преводач, превел на български цялото
творчество на Шекспир, както и произведения на Ръдиард Киплинг, Джани
Родари, Сергей Михалков и др.
Публикува първите си стихове през 1936 г.в сп. „Ученически подем”, а
първата му книга „Птици към север” излиза през 1938 г. под псевдонима
Асен Раковски. Ясно заявава присъствието си на литературната сцена
обаче малко по-късно – със стихотворния цикъл „Нощи в Балкана”,
отпечатан през 1940 г. в сп. „Изкуство и критика”. Своето място в
пантеона на българската литература Валери Петров дължи основно на
великолепните си поеми „Палечко”, „На път”, „Juvenes dum sumus”, „Край
синьото море”, „Тавански спомен”, „В меката есен”, но и на изящните,
майсторски стихотворения, както и на пиесите си, сред които се
отличават „Когато розите танцуват” и детската „Копче за сън”. От
сценариите му за игрални филми не трябва да пропускаме „Рицар без
броня” (1966) и „Йо-хо-хо” (1981).
399