И си излязохме. „На мене струва ми се –
аз казах, – че достатъчно преструвахме се.“
Тя каза тихо: „Също и на мен.“
Врабчетата шумяха във градините,
небето беше бледо над комините
и празен беше празничният ден.
6.
Когато ни дотегна вече всичко
и хороскопът, пишещ за раздяла
– ах, вече ясно бе! – излезе прав,
отидохме – така, зарад шегичката –
тя с нова рокля, аз със роза бяла,
при стария крайпътен фотограф.
Той сложи във петлицата ми розата,
разгъна фона с бясна Ниагара
и погледа ни точно нагласи;
ала за нас бе малко мъчна позата,
аз мръднах, той капачето изкара,
тя мигна и той каза ни: „Мерси!“
И почна се играта на среброто,
на солите пълзенето неравно,
безшумният молекулярен взрив;
и ето че във ваната, в живота,
от Нищото изплава бавно-бавно
невижданият мокър негатив.
А пък отвред ни гледаха портрети,
прекрасни мигове, навеки спрени,
фиксирани човешки младини,
намръщени младежи със каскети,
от зли роднини двойки разделени,
деца в ковчези, бременни жени.
И всичко стана жално моментално:
и хората, и бледното предградие,
и снимката, излязла тъй добре,
397