BKG № 34 BKG 34 | Page 178

на жената, издъхваща край трупа ти, да предпочетат причината; необходимостта изживяното срамливо да се превърне в криминална новела; необходимостта и след нас и отсам споделеността да продължи във възмездието. също и: езикът сух като змия върху камък, желаещ смирение; сценаристът, изгубил на надбягвания, пишещ с настървение; пластмасовият кон на въртележка, обещаващ уединение. неделно стихотворение Мисля си да напиша стихотворение за неделята, която е ехо на всичките дни и шикалкави на дребно като чичка, обслужващ бариера. Над плешивото теме не ще блести ореола на никаква святост. Само слънцето. Която заема мъжествеността на хлапета, чукващи се с бутилки кола. В случайните сенки. 178