BKG № 34 BKG 34 | Page 177

(и зоркото око следящо равнината) Погледът копнее и все още обещава сцена, която да се случи в кратката традиция на акта или сред червенеещите застоели води на скрития живот. още едно паяче намери гибелта си в книга. Върху редовете за милостивата ръка на царя в разказ на Куприн - краят на четенето превърна телцето му в точка, в намеса на цензурата. Нови мрежи от тънки смисли няма да плетем. Ще подчертая единствено: всичко това трае докато свети нощната лампа. В мрака връзките са нетрайни. Всяка реплика е като тъмно петно върху първоизточника. филмова критика Едно нещо има, което е непоносимо и дори три, от които капе кръв. Това са: необходимостта последните думи 177