СЧЕТОВОДСТВО
бр. 1/2014, година XVIII
ръководството с приетата счетоводната политика на предприятието.
Съгласно приложимия национален счетоводен стандарт СС 2
Отчитане на стоково-материалните запаси препоръчителните
подходи за изписване на материалните запаси са:
конкретно определена стойност;
първа входяща – първа изходяща стойност (FIFO) и
средно претеглена стойност.
Допустимият алтернативен подход, който се разрешава от СС 2 (но е
недопустим за предприятията, прилагащи МСФО) при изписване на стоковоматериалните запаси, е методът: последна входяща – първа изходяща стойност
(LIFO).
На инвентаризиране подлежат и паричните средства на дружеството в
лева и в чуждестранна валута. След извършване на инвентаризацията
задача на счетоводството е правилно да осчетоводи резултатите от нея
(излишъци или липси и съответно начитане на касиера – материално
отговорно лице).
Необходимо е да се проверят инвестициите на отчитащото се
предприятие в капитала на други предприятия (ако такива се отчитат).
При тази процедура проверките се правят на две нива. На първо място
следва да се потвърди от юридическа гледна точка дали вашето
предприятие е действителният собственик на съответната инвестиция
и по този начин ще е налице основание за признаване на съответната
инвестиция като финансов актив. На второ място, при извършване на
годишното счетоводно приключване следва да проверите, съгласно
приложимите счетоводни стандарти, какъв метод следва да приложите
във връзка с докладването на финансовия актив във финансовия отчет
на предприятието. В тази връзка следва да оцените дали е настъпила
промяна в размера на инвестицията, която да ви наложи промяна в
метода на представянето ѝ в годишния финансов отчет.
По време на годишното счетоводно приключване се проверяват
платените авансово средства, за които изгодата ще се черпи не през
текущия, а през следващия отчетен период. За предприятията, избрали
НСФОМСП като своя счетоводна база, този актив е известен като
„Разходи за бъдещи периоди“. Типичен пример на разходи за бъдещи
периоди са абонаментите и застраховките, които обикновено се правят
сега, а имат действие дванадесет месеца напред във времето. Ето защо
следва да се направи една преценка каква част от платените през
годината сум и следва да се признаят като текущ разход и каква част
следва да остане като салдо и да се отчете на разход в следващия
отчетен период.
49