Фиг. 3. Пространствено разпределение на темпа на изменение на бреговата линия( End Point Rate, EPR) в сектор „ Каваците“ за периода 2020 – 2025 г.
5. ЗАКЛЮЧЕНИЕ
През последното столетие Бургаското крайбрежие е претърпяло значителна морфологична еволюция, обусловена от взаимодействието между естествените процеси и продължителното антропогенно въздействие. Изграждането на пристанищна инфраструктура, урбанизацията, рекреационното натоварване и целенасоченото извличане на седименти са довели до съществени промени в динамиката на седиментния транспорт и геометрията на бреговата линия. Тези процеси са довели до пространствено преразпределение на пясъчните материали, оформяйки контрастна мозайка от акумулативни и ерозионни зони, която днес определя морфологията на крайбрежието.
Интегрираният анализ за периода 1982 – 2025 г., основан на съчетание между исторически картографски източници и съвременни високорезолюционни UASзаснемания, позволи количествено и пространствено оценяване на измененията в бреговата линия. Резултатите показват, че при 63.5 % от трансектите се наблюдава напредване на бреговата линия, със средна стойност на Net Shoreline Movement( NSM) от + 12.64 m, докато при 36.5 % е налице отстъпление на сушата. Макар акумулативните процеси да доминират, ясно се открояват локални зони на нестабилност: северните участъци, като Централния плаж Бургас, демонстрират значителна акумулация на пясък( среден NSM: + 35.54 m), подпомогната от брегозащитни и пристанищни съоръжения, които нарушават естествения седиментен поток и предизвикват натрупване. В контраст, южни сектори като плаж Пода продължават да бъдат изложени на интензивна ерозия( среден NSM: – 3.16 m), поради силното вълново въздействие и липсата на стабилизираща инфраструктура.
Тези противоположни тенденции подчертават сложния характер на крайбрежната еволюция, при която човешките намеси могат едновременно да ограничават и да засилват естествените геоморфоложки процеси. Балансираният динамичен режим, наблюдаван при плажовете Сарафово и Крайморие, отразява взаимодействието между локални геоморфоложки условия, вълнов режим и антропогенни модификации, което води до относителна стабилност в някои участъци и уязвимост в други.
Настоящото изследване демонстрира потенциала на интегрираните подходи за анализ на дългосрочната динамика на бреговата линия чрез комбиниране на различни пространствени източници, геоморфоложко тълкуване и количествена оценка на тенденциите. Такива подходи осигуряват надеждна научна основа за прогнозиране на бъдещи промени, идентифициране на рискови зони и разработване на устойчиви стратегии за управление на крайбрежието.
Получените резултати имат важно практическо значение за планирането и управлението на Бургаския залив, особено в контекста на засилващия се антропогенен натиск, повишаващото се морско равнище и нарастващата честота на екстремни щормови събития. В този смисъл проучването очертава рамка за адаптивно, научно обосновано и екологично отговорно управление на бреговата зона, насочено към запазване на устойчивостта и функционалната цялост на крайбрежната система в дългосрочен план.
БЛАГОДАРНОСТИ
Настоящото изследване е проведено в рамките на проект „ Картографиране и пространствено-времеви анализ на плажово-дюнните системи по Южното Българско Черноморско крайбрежие: еволюция, антропогенен натиск и екологични рискове за дюнните местообитания( MapBGBeachDune)“, финансиран от Фонд „ Научни изследвания“ при Министерство на образованието и науката, по Договор № КП-06-H84 / 5 от 16.12.2024 г., в рамките на конкурс за фундаментални научни изследвания – 2024 г. Авторите изказват благодарност на д-р Богдан Проданов от Институт по океанология – БАН за предоставените данни и съвети при изготвянето на публикацията.
6. ЛИТЕРАТУРА
1. Bekova R., B. Prodanov. Assessment of beach macrolitter using unmanned aerial systems: a study along the Bulgarian Black Sea Coast, Marine Pollution Bulletin, United Kingdom, 196, 115625, 2023.
ГКЗ 5-6’ 2025 61