Основен фокус на настоящото изследване е крайбрежната ивица на Медни рид, разположена между Бургас и Созопол, която представлява характерна зона за анализ на взаимодействието между геоложката структура и бреговата морфодинамика. Този участък от българското крайбрежие се отличава с ясно изразена комбинация от скалисти носове, пясъчни заливи и дюнни полета, особено в района на Созопол и местността „ Каваци“. Тук пясъчните натрупвания са добре развити в резултат от съвместното влияние на морски и речни процеси, както и литоложкия характер на хълмистото било на Медни рид. Попов и Мишев( 1974) [ 8 ] подчертават, че тази територия е уникална за България, тъй като съчетава обширни плажове, разположени в непосредствена близост до издигнат релеф, което създава благоприятни условия за акумулация и съхранение на крайбрежни дюни.
Настоящото изследване има за цел да допринесе за по-задълбочено разбиране на еволюцията на бреговата линия и динамиката на морските плажове в района на плажовия сектор „ Каваците“ чрез прилагане на стандартизирана методика за картиране. Чрез интегриране на заснемания с БЛС, цифрово моделиране на повърхнината и теренна валидация се идентифицират и класифицират природни и антропогенни елементи на крайбрежния ландшафт [ 13 ], [ 16 ], [ 10 ].
По-конкретната задача е да се извърши оценка на пет представителни плажово-дюнни системи( фиг. 1):( 1) плаж Каваците-север,( 2) плаж Каваците-юг,( 3) плаж Смокинисевер,( 4) плаж Смокини-юг и( 5) плаж „ Къмпинг Веселие“. Тези обекти са избрани заради тяхното геоморфоложко разнообразие и различна степен на антропогенно въздействие. Анализът е фокусиран върху динамиката на бреговата линия, включително скорошното ѝ изместване в периода от 1980-те години до 2025 г., като предоставя важни данни за пространственото планиране и стратегиите за опазване по този променлив участък от българското крайбрежие.
2. РАЙОН НА ИЗСЛЕДВАНЕ
Изследваната територия се намира по Южното Черноморие, на приблизително 2.5 km южно от град Созопол, и обхваща цялата зона на плаж „ Каваците“ – седиментна крайбрежна система, разделена на пет отделни плажови единици( фиг. 1) съгласно действащата кадастрална карта. Бреговата линия има обща север-южна ориентация и източно изложение, формирайки слабо извит залив, ограничен от скалисти носове. Литоложката основа се състои от горнокредни вулканити в северната част и средноюрски интрузивни скали в южната, върху които лежат холоценски алувиални и морски пясъци. Плажовете са съставени от фини карбонатно-кварцови пясъци( D₅₀: 0.28 – 0.42 mm), съдържащи 40 – 50 % CaCO₃ [ 7 ], [ 8 ].
Съгласно кадастралния регистър най-северният морски плаж е Каваците-север( 67800. PL. 5), с площ от 1.38 ha и приблизителна дължина 210 m. Той е силно повлиян от урбанизация и изградена крайбрежна инфраструктура. Непосредствено на юг се намира Каваците-юг( 67800. PL. 343; 3.63 ha, 320 m), където все още се наблюдават по-широки пясъчни ивици и първични дюнни хребети, макар и подложени на натиск от сезонен туризъм.
Фиг. 1. Разположение на изследваните морски плажове при местност „ Каваци“, Южнобългарско Черноморие
Третият сегмент е Смокини-север( 67800. PL. 344; 5.32 ha, 430 m), който се отличава с по-обширна активна плажна зона, ограничена от полупрекъснати дюни. Той плавно преминава в Смокини-юг( 67800. PL. 345; 5.73 ha, 460 m), където се намира най-развитата дюнна система в района, включваща добре запазени бели и сиви дюни с височина до 12 m. Най-южният морски плаж – „ Къмпинг Веселие“( 67800. PL. 381; 2.38 ha, 310 m) – остава относително антропогенизиран и частично попада в защитени територии.
Крайбрежната морфология е резултат от надлъжен брегови транспорт на седименти, морска абразия от съседни скални участъци( напр. нос Христос и нос Света Агалина) и еолични процеси. Районът „ Каваците“ се разглежда като динамична акумулативна форма с висока геоморфоложка стойност. Последно изследване на Prodanov et al.( 2023) [ 13 ] определя крайбрежния сегмент Каваци – Смокини като един от най-богатите на дюнно разнообразие по Българското Черноморие, включващ ясно изразени последователности от бели, сиви и ембрионални дюни. Картографиране с БЛС и теренни наблюдения потвърждават наличието на добре развити преддюнни хребети и междудюнни понижения, поддържащи приоритетни природни местообитания по Директивата за хабитатите на ЕС( напр. 2110, 2120, 2130) [ 13 ].
ГКЗ 5-6’ 2025 45