околната среда. Покрай църквата Света Неделя се наблюдава лек пик, което е очаквано предвид харакатера на застрояване в района. Най-висока температура е отчетена при сградата на Търговски център Илиянци. След него се наблюдава рязък спад на температурата заради зелените площи в близост до изследвания обект. Крайната станция – язовир Църна бара също показва добри отчети, които потвърждават теориите за справяне с ефектите на градски топлинни острови чрез водни обекти.
Фиг. 9. Температурни данни от централна метеорологична станция София
Интересен факт, който се наблюдава и за трите изследвани периоди е, че температурата почвата на дълбочина от 2 и от 5 cm изстива много по-бързо и се задържа на по-ниски стойности спрямо тази, отчетена в погорните слоеве. Най-висока температура пък е отчитана на повърхността ѝ, която е пряко изложена на слънчевата радиация. Над повърхността температурата е малко пониска.
За да се представи изменението на температурата между урабнизираната и неурбанизираната териория, са изчертани профили. Избрани са характерни обекти за станции, в които са разгледани по-подробно температурните данни за периода 7 август 2023 г.
На фиг. 10 е представен профил, изчертан върху изображението, получено след обработката на продуктите от Landsat 8, за 7 август 2023 г.
Фиг. 11. Графика на изменението на температурата, 7 август 2023 г.
Може да се отбележи, че в по-голямата част отчитаните температурни данни са с по-високи стойности, спрямо максималната измерена температура на въздуха за този ден. Също така не се наблюдават по-ниски температури от минималната измерена. Само в участъка след Копитото има стойности близки до нея. По тези данни може да се направи извод, че температурата на въздуха е по-ниска отколкото тази на повърхността.
5. ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Фиг. 10. Профил по изображението от Landsat 8, 7 август 2023 г.
По данните от профил, е изготвена графика на изменението на температурата, представена на фиг. 11. Върху нея са наложени данните за средна денонощна, максимална и минимална температури на въздуха. Найниска температура се наблюдава при първата станция, намираща се на Копитото. Това е породено от факта, че се намира на голяма надморска височина и е в незастроена територия. Температурата постепенно се покачва по линията към Южен парк, като при самия парк се наблюдава лек спад, заради особеностите на този тип обект. Фигурата ясно онагледява влиянието на тревните площи и залесените територии в борбата с охлаждането на
Настоящото изследване демонстрира възможностите на сателитната платформа Landsat 8 за извличане и пространствен анализ на температурата на земната повърхност в урбанизирана среда. Чрез комбиниране на мултиспектрални и термални данни, бяха идентифицирани характерни температурни аномалии в рамките на град София, като ясно се очертаха зоните с ефект на градски топлинен остров. Особено внимание бе отделено на различните типове земно покритие – зелени площи, водни обекти и сгради с тъмни покриви – и тяхното влияние върху топлинния баланс на територията.
Получените резултати показват, че дори в рамките на сравнително кратък летен период могат да се регистрират съществени температурни разлики, причинени от различни повърхностни и антропогенни фактори. Зелените площи и водните тела значително допринасят за охлаждането на градската среда, докато индустриалните и плътно застроени зони с ниска растителност задържат и излъчват повече топлина.
Тези изводи потвърждават значението на дистанционните изследвания и ГИС технологиите при мониторинг и оценка на градската топлинна среда, особено в контекста на климатичните промени и устойчивото урбанистично планиране. Предлаганият методологичен подход може успешно да се приложи и в други урбанизирани райони с цел оптимизиране на мерките за адаптация и подобряване на микроклимата в градските зони.
18 ГКЗ 5-6’ 2025