ОБЩЕСТВЕН ПРИНОС В ЕФЕКТИВНО ИЗГРАЖДАНЕ НА ГРАДОВЕТЕ
Проф. д-р инж. Кристина Микренска, д-р инж. Габриела Симеонова, инж. Иван Маринов, УАСГ
SUMMARY
Modern urban management requires the availability of accurate, timely, and extensive spatial information. This study explores the possibilities for collecting geospatial data through voluntary citizen engagement, using low-cost technical devices and freely accessible software solutions. The main objective is to develop an effective framework for registering, documenting, and visualizing spatial characteristics through citizen-driven contributions. The research focuses on the process of data collection, such as address numbering, types of street surfaces, electrical infrastructure, and others, through citizen participation supported by mobile devices and open digital platforms. The collected information is structured and published in an open format, allowing its further use in planning and decision-making processes. The results confirm that through collaborative participation, significant volumes of spatial data can be gathered and systematized without the need for expensive equipment or specialized resources. The study contributes a practical model for involving citizens in the development of smart urban systems.
Keywords: geospatial data, smart cities, freeware platform, Street view.
РЕЗЮМЕ
Съвременното управление на урбанизираните територии изисква наличие на точна, навременна и обемна информация. Настоящото изследване разглежда възможностите за събиране на геопространствени данни чрез доброволно гражданско участие, използвайки нискобюджетни технически средства и свободно достъпни софтуерни решения. Основната цел е изграждането на ефективна рамка за регистриране, документиране и визуализация на пространствени характеристики чрез доброволчески принос. Обект на изследването е процесът на набиране на данни като адресна номерация, видове улични настилки, електрически съоръжения и други, чрез участието на граждани с помощта на мобилни устройства и отворени цифрови платформи. Събраната информация се структурира и публикува в отворен формат, позволяващ нейното последващо използване в процеси на планиране и управление. Получените резултати потвърждават, че чрез съвместно участие могат да се събират и систематизират значителни обеми пространствени данни без необходимост от скъпа апаратура или специализирани ресурси. Изследването допринася с предложение за приложим модел за ангажиране на граждани в изграждането на „ умни“ градски системи.
Ключови думи: геопространствени данни, умни градове, отворени платформи, Street view.
1. ВЪВЕДЕНИЕ
Основната идея зад концепцията за „ умни градове“ е подобряване качеството на живот на гражданите, повишаване конкурентоспособността на европейските градове и индустрия, както и постигане на общоевропейските цели в областта на енергетиката и климата [ 2 ]. За реализирането на тези цели е необходимо наличие на изходна информация относно инфраструктурните елементи, както и значителен обем пространствени данни за съществуващото състояние на населените места. Развитието и модернизацията на градската среда следва да бъдат съобразени с териториалните особености, поради което наличието на качествена изходна пространствена информация е от ключово значение за ефективното управление и предоставяне на услуги.
В много от малките населени места в България данните за инфраструктурата са непълни или напълно липсват. Събирането на такава информация би изисквало значителни инвестиции и време. Поради тази причина, освен държавната администрация, в процеса следва да бъдат включени и граждани, неправителствени организации, частни фирми и всички заинтересовани страни.
Развитието на технологиите и тяхната все подостъпна цена улесняват използването им от обикновени потребители в ежедневието – например, смартфони с вградени LIDAR сензори и 360-градусови камери. Именно тази тенденция провокира идеята за настоящото изследване, чиято цел е разработването и изпитването на работен процес за събиране на геопространствени данни с минимални финансови разходи. Чрез прилагането на този подход, ангажирани граждани ще могат доброволно да допринасят за процесите по управление на градската среда и повишаване на качеството на живот.
2. ИЗПОЛЗВАНИ МЕТОДИ И МАТЕРИАЛИ
Настоящото изследване е насочено към разкриване на възможностите за подобряване на процесите по регистриране, документиране и визуализиране на пространствени данни чрез използване на нискобюджетен хардуер и софтуер с отворен достъп. Основната идея е включването на граждани в процеса на доброволно събиране и споделяне на информация, чрез използване на общодостъпни платформи. Преди да се предложи работещо решение е необходимо да се анализира качеството на процеса по събиране на данни. Това включва отговори на въпроси като: „ Кои софтуерни платформи са най-подходящи?“ и „ Какъв хардуер е необходим за изпълнение на задачата?“.
2.1. Определяне на териториален обхват
В рамките на настоящото изследване бе избрана урбанизираната територия на село Момино село, България. За обективност на анализа бе отчетено и каква част от територията е вече заснета в предходни периоди. Оказа се, че само основните пътни артерии са били документирани чрез услугата „ Google Street View“ – съответно през март 2012 г., юни 2022 г. и юни 2023 г.( фиг. 1). Извършеният анализ потвърждава необходимостта от заснемане на цялата територия при новото събиране на данни.
ГКЗ 5-6’ 2025 9