3.3 . Примери за практическо приложение на технологиите за дистанционни изследвания в селското стопанство
Няколко казуса от научната литература демонстрират практическото приложение на технологиите за дистанционно изследване в малки и средни земеделски стопанства :
• Матезе и ди Дженаро [ 4 ] разглеждат възможностите на самолетното заснемане или използването на БЛС с различни видове ad-hoc създадени сензори за съответните изследвания , специално в областта на лозарството . Обръщат внимание и на използването на наземни сензори , включително такива , които да проследяват почвени процеси . Комплексът от изследвани методи цели по-качествено и автоматизирано управление на процесите в лозарството , включително прецизно управление на наземните машини ;
• Учените Лоубел , Тау , Сайферт , Енгел и Литъл [ 5 ] разглеждат метод наречен Scalable Satellite-Based Crop Yield Mapper ( SCYM ) – мащабируем сателитно базиран картограф на добивите на културите , използва симулации на модели на културите , за да обучи статистически модели за различни комбинации от възможни дати за получаване на изображения и те след това се прилагат към Landsat и данните за времето в решетка в рамките на платформата Google Earth Engine , където Landsat е използван така , че да намери „ най-добрите “ дати на наблюдения , разглеждайки пиксел по пиксел . SCYM успешно изчисляват значителна част от вариациите на добива на царевица през всички изследвани години , в диапазон от 14 – 58 % и средно 35 % за конкретен изследван регион и култура . Подобни резултати са наблюдавани за соята , като са изчислени средно 32 % във вариациите на добива .
Тези проучвания подчертават приложимостта на технологиите за дистанционно наблюдение за оптимизиране на практиките за управление на земеделски стопанства , дори за дребни стопани .
4 . ПРИЛАГАНЕ НА ДИСТАНЦИОННИ МЕТОДИ В ПРОЕКТ " ВЪВЕЖДАНЕ НА ДИСТАНЦИОННИ МЕТОДИ ЗА ПЛАНИРАНЕ НА ДЕЙНОСТИТЕ В ЗЕМЕДЕЛИЕТО "
По време на изпълнението на проекта бяха проведени серия от полеви и дистанционни изследвания на факторите на околната среда – води , климат , почви , отглеждани култури , чрез достъпни методи — въздушни ( с БЛС ) и спътникови измервания , почвени анализи чрез традиционни методи , сензорни климатични и почвени измервания , някои от тях интегрирани в ГИС , софтуерни продукти за анализ и машинна обработка . След анализите бяха създадени стратегия и методика за масово прилагане на ценово достъпни предложения за дребните и средни земеделци , комбинация от методи за дистанционен контрол върху стопанствата , които да намалят нуждата от човешка намеса . Обектите на изследвания са разположени в обл . Стара Загора , общ . Николаево , с . Едрево и с . Паничерево .
4.1 . Почвени пробовземания по традиционни методи
Пробовземанията са извършени от научен екип от Институт по почвознание , агротехнологии и защита на растенията ( ИПАЗР ) " Н . Пушкаров ". Почвените проби са обработени в лабораторията на института , като са използвани следните анализи и методики :
• Физико-химичен анализ на почвите е извършен по утвърдена методика на Ст . Ганев и А . Арсова [ 6 ]. Изследвани са следните характеристики : рН / H2O ; Mequ / 100gra ( T8.2 , TCA , TA , H8.2 , Обм . Al , Обм . Ca , Обм . Mg ; B % от T8.2 ( TCA , TA , H8.2 , Обм . Al , Обм . Ca , Обм . Mg ;
• Агрохимичен анализ на почвени проби от землищата на селата Едрево и Паничерево , обл . Стара Загора . Изследвани са следните параметри : рН ( H2O / KCL ); ∑ N-NH4 + NO3 ( mg / kg ); P2O5 ( mg / 100g ); K2O ( mg / 100g ); Хумус (%).
На база извършените по-рано анализи на почвени проби екипът на ИПАЗР направи относителна оценка ( бонитировка ) на земеделските земи в границите на изследваните имоти от землищата на селата Едрево и Паничерево , обл . Стара Загора . Изготвен е доклад , представящ същността на бонитетната оценка , методиката , по която се извършва оценката , както и основните етапи на оценката . Включени са и извлечения от самата бонитетна оценка , както и крайната бонитетна класификация ( категоризация и групиране ) на оценяваните земи .
Посочени и описани са всички почвени характеристики и климатичните корекционни коефициенти , имащи отношение към бонитетната оценка . Съставени са таблици за 5 от общо 7 почвени различия , определена е категорията на земеделската земя и са направени съответните заключения за пригодността на отделните почвени различия за отглеждането на 16 ocнoвни земеделски култури .
4.2 . Изследване на агроклиматични условия
По време на проекта са събирани ежедневни данни за метеорологични явления чрез достъпни интернет източници . Инсталирана е мобилна метеорологична станция , която отчита температура , влажност , сила на вятъра и т . н . Данните от различните източници са внасяни в електронни таблици . Изготвени са подробни сравнителни анализи между интернет ресурса и метеостанцията на терен , за целия период на проекта . Екипите по проекта са запознавани освен с тези данни , така и със съдържанието на ежемесечните метеорологични бюлетини на Национален институт по метеорология и хидрология ( НИМХ ). Извършена е работа по усъвършенстването на таблици и графики за анализ на климатичната информация , с цел намиране на оптимални методи за дългосрочното архивиране на данните . Добавени са и данни , генерирани от ресурси на National Aeronautics and Space Administration ( NASA ). Извършена е работа по установяване на зависимости между дистанционни и наземни данни . Изготвени са сравнителни таблици и графики на климатичните показатели , като резултат от проекта .
44 ГКЗ 5-6 ’ 2024