След официалните поздравления бяха изнесени две тематични презентации. Първата, представена от доц. д-р инж. Аспарух Камбуров, зам.-председател на Съюза, бе посветена на фундаменталния въпрос за измерването на времето. Под заглавието „ Колко е часът“ бяха разгледани различни системи за отчитане на времето – от слънчевото време, базирано на видимото движение на Слънцето, през гражданското време, стандартизирано чрез часовите зони, до съвременното атомно време, определяно чрез високоточни физични процеси. Особено внимание бе отделено на историческото развитие на концепцията за часовите зони, което е пряко свързано с нуждите на геодезията и навигацията. Бяха представени интересни факти във връзка с определянето на начален меридиан и научно-политическите спорове и влияния при избора му. Презентацията демонстрира тясната връзка между измерването на времето и определянето на пространствени координати – връзка, която остава ключова и в съвременните глобални навигационни системи.
Втората презентация, представена от д-р инж. Кирил Стоянов, зам.-председател на Съюза, разгледа темата за древните мегалитни структури и тяхното прецизно изграждане, чрез ориентация спрямо Слънцето, звездите и земната повърхност.
свидетелстват за задълбочени познания по астрономия и геодезия. В изложението бе акцентирано, че тези постижения са резултат от системни наблюдения, геометрични знания и умения за прецизно измерване, което утвърждава геодезията като една от най-древните научни дисциплини.
В рамките на честването бе отделено специално внимание на отличието „ Световен геодезист на годината 2026“, присъдено посмъртно на Ммусо Риба( 1967 – 2021).
В изложението бе проследена ролята на геодезическите знания в древността, като се акцентира върху способността на древните цивилизации да извършват точни наблюдения и измервания. Бяха представени редица емблематични обекти. Пирамидите в Гиза бяха разгледани като пример за изключителна геометрична прецизност, като бе подчертано, че Голямата пирамида е ориентирана спрямо основните посоки с отклонение под 0.05 градуса. Стоунхендж бе анализиран като мегалитен комплекс с ясно изразена астрономическа функция, ориентиран към изгрева на Слънцето при лятното слънцестоене. Пирамидата Кукулкан в Чичен Ица бе представена като пример за синтез между архитектура и астрономия, включително феномена на „ светлинната змия“, наблюдаван при равноденствие. Обърнато бе внимание и на Мачу Пикчу, където ориентацията на сградите и използването на камъка Интихуатана
Той остава в историята като първия чернокож генерален геодезист на Южна Африка – позиция с ключово значение за развитието на кадастралната система в страната. Професионалният му принос се свързва с мащабни усилия за модернизация и дигитализация на кадастъра, както и с утвърждаването на принципите на равнопоставеност и справедлив достъп до професията. Особено значима е неговата роля като ментор на ново поколение специалисти в областта на геоматиката. Номинацията за отличието е направена от Южноафриканския институт по геоматика съвместно с Африканската секция на Асоциацията на страните от Общността за геодезия и управление на земята, което подчертава международното признание на неговата дейност и влиянието му извън националните граници.
Събитието завърши с неформална част – коктейл, по време на който участниците имаха възможност да обменят идеи, да обсъдят професионални предизвикателства и да укрепят връзките между поколенията геодезисти. В тази атмосфера на колегиалност и приемственост се затвърди усещането за принадлежност към общност, която съчетава традиция, научно познание и технологично развитие.
Провеждането на Световния ден на геодезиста през 2026 г. в София потвърди значимостта на геодезическата наука и практика, като подчерта нейната историческа дълбочина и съвременна актуалност. Събитието демонстрира, че геодезията продължава да бъде ключов фактор за разбирането и управлението на пространството- от древните мегалити до съвременните глобални системи за позициониране.
Д-р инж. Кирил Стоянов
ГКЗ 3-4’ 2026 65