Чрез комбиниране на медицински и екологични данни, ГИС може да открива връзки между фактори на околната среда и заболявания. Това може да помогне на институции като МОСВ и МЗ да разработват превантивни политики.
ГИС може да подпомага оптималното разпределение на болници, спешни центрове и аптеки, според населението и достъпа до транспорт. Анализира се дали дадени региони са“ медицински пустини” – зони с ограничен достъп до здравни грижи.
Университетите и НЦОЗА( Националният център по обществено здраве и анализи) могат да използват ГИС за изследване на зависимости между географски фактори и заболявания.
Могат да се създават се интерактивни здравни карти, които помагат за обучение и повишаване на обществената информираност.
7. ПРИМЕР ЗА АНАЛИЗ НА ПРОСТРАНСТВЕНА КОРЕЛАЦИЯ В БЪЛГАРИЯ МЕЖДУ ВИСОКО ЗАМЪРСЯВАНЕ И ПО-ВИСОКА ЗАБОЛЕВАЕМОСТ / ХОСПИТАЛИЗАЦИИ ОТ АСТМА
Изходните данни и корелацията между тях, въз основа на които са направени визуализациите са следните:
- Годишните концентрации PM2.5( станции, агрегирани по държава или град)— паневропейски набори и карти; ЕЕА( European Environment Agency) публикува годишни стойности и разпределение по станции( 2023 / 2024 / 2025 отчетни данни);
- Фактически емисии и прахови частици( PM10, PM2.5) по сектори и по области— статистически данни и серии от НСИ – Национален статистически институт( емисии във въздуха, данни по области / години);
- Оценки / индекси за качество на въздуха( агрегирани показатели, актуално състояние)— IQAir / AQI карти за България( полезни за визуализация на текущи или средни стойности).
На фиг. 3 се виждат конкретни дати с метеорологични данни и фактори на околната среда според AirQ + на Световната здравна организация. Следващата фиг. 4 визуализира замърсяване на въздуха в реално време на част от територията на България според интернет сайта http:// aqicn. org.
Фиг. 3. Замърсяване на въздуха AirQ +
Фиг. 4. Визуализация на замърсяване на въздуха в реално време https:// aqicn. org / map / sofia / bg /
На фиг. 5 и фиг. 6 са показани авторски разработки, отразяващи корелацията между замърсяването на въздуха и случаите на заболявания от астма през различни години( 2020 г. и 2025 г.). Фигурите 7 и 8 показват факторите на замърсяване на въздуха и случаите на хоспитализация през различни години, визуализацията е разработена от автора на статията.
30 ГКЗ 3-4’ 2026