6. РЕЗУЛТАТИ
В резултат от проведените тримесечни фотограметрични заснемания са генерирани основните фотограметрични продукти, включително плътни облаци от точки, ортомозайки и тримерни модели на повърхнините. Плътните облаци от точки осигуряват детайлно пространствено представяне на терена и отразяват текущите промени, включително активните строителни дейности. Ортомозайките позволяват визуален и планиметричен анализ на напредъка по трасето и служат за извършване на прецизни измервания, докато тримерните модели на повърхнините формират основа за последващи изчисления на обеми на земни маси.
За оценка на точността на фотограметричния модел, изготвен въз основа на данните от 05.03.2025 г., са използвани независимо измерени контролни точки с ГНСС приемник, които не участват в процеса на абсолютно ориентиране. Сравнението между координатите, получени от ГНСС измерванията, и тези, измерени от тримерния модел, показва средна аритметична грешка от 5 cm по ос X и 3 cm по осите Y и H, както и средна квадратна грешка от 6 cm по X, 3 cm по Y и 4 cm по H. Получените стойности потвърждават, че използваната методология осигурява точност, достатъчна за целите на строителния мониторинг и актуването на извършените работи.
Обемите на изкопи и насипи са определени чрез директно сравнение между тримерните повърхнини от последователни заснемания, а не спрямо проектната повърхнина на готовия път- последната е използвана единствено при изготвянето на напречните профили за целите на актуването.
Период
01.2025 – 03.2025 03.2025 – 04.2025 01.2025 – 04.2025
Таблица 3. Сумарни обеми
Изкоп общо [ m ³]
Насип общо [ m ³]
Нетно общо [ m ³]
5826.6 12573.6 9586.3
5471.9 21452.5 17733.9
9222.6 21351.8 14004.0
На база на тримерните модели са изчислени обемите на изкопни и насипни земни маси за 10 участъка с дължина по 200 m, покриващи целия изследван участък от km 175 + 000 до km 177 + 000. Изчисленията са извършени за три сравнителни периода- между януари и март 2025 г., между март и април 2025 г., както и за целия период от януари до април 2025 г. Подробните стойности по участъци са представени в табл. 2, а сумарните обеми за целия обект в табл. 3. Най-голям обем насипни работи е регистриран в периода март – април 2025 г.- над 21 400 m ³, което съвпада с етапа на активно изграждане на пътната основа в участъка. Изкопните обеми остават относително постоянни между отделните периоди, между 5470 m ³ и 9220 m ³. Стойностите за периода 01.2025 – 04.2025 г. са получени от директно сравнение между началната и крайната повърхнина и не представляват сбор от стойностите за двата подпериода. Получените резултати предоставят обективна и документирана основа за изготвяне на месечни актове, протоколи и контрол на земните работи.
7. ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Представената методология за фотограметричен мониторинг на мащабен линеен пътен обект чрез БЛС потвърждава нейната целесъобразност. Разработеният работен процес – от PPK обработка на ГНСС данни и ориентиране на изображенията, през генериране на плътни облаци от точки в Pix4Dmapper, до изчисляване на обеми в Civil 3D – позволява периодично и точно количествено проследяване на изкопно-насипните работи.
Постигнатата средна квадратна грешка от 6 cm по положение и 4 cm по височина потвърждава приложимостта на метода за строителен мониторинг и актуване. В сравнение с традиционните геодезически методи, близкообхватната фотограметрия значително намалява времето за теренни дейности и едновременно с това повишава пространствената плътност на измерванията.
Представените резултати демонстрират, че съвременните фотограметрични технологии и БЛС са напълно оправдана инвестиция при изпълнение на мащабни инфраструктурни обекти. Методологията е приложима и за другите участъци на трасето, а натрупаният опит може да служи като основа за стандартизиране на практики при мониторинг на пътното строителство в България.
8. ЛИТЕРАТУРА
1. Наредба № РД-02-20-2 от 28.08.2018 г. за проектиране на пътища. Обн. ДВ, бр. 79 от 25.09.2018 г., в сила от 27.10.2018 г.; попр. ДВ, бр. 90 от 30.10.2018 г.; № 2
2. Правилник за изпълнение и приемане – Раздел Пътища и улици. Заповед № 320 от 31.01.1978 г. на МССМ, БСА, бр. 3 от 1978 г.
3. Chonpatathip, S. Earthwork Volume Measurement in Road Construction Using Unmanned Aerial Vehicle( UAV). International Journal of Geoinformatics. 2023, 19( 12), 51 – 64. DOI: https:// doi. org / 10.52939 / ijg. v19i12.2977
4. Han, S., Y. Jiang and Y. Bai. Fast-PGMED: Fast and Dense Elevation Determination for Earthwork Using Drone and Deep Learning. Journal of Construction Engineering and Management. 2022, 148. DOI: https:// doi. org / 10.1061 /( ASCE) CO. 1943- 7862.0002256
5. Jain, S. and D. Jagtap. Improving Cut and Fill Operations in Construction using Drone Technology and Aerial Analytics. E3S Web of Conferences. 2023, 405. DOI: https:// doi. org / 10.1051 / e3sconf / 202340502008
6. Lee, S., D. Han and M. Song. Calculation and Comparison of Earthwork Volume Using Unmanned Aerial Vehicle Photogrammetry and Traditional Surveying Method. Sensors and Materials. 2022, 34, 4737. DOI: https:// doi. org / 10.18494 / SAM4192
7. Liang, H., S. C. Lee, W. Bae, J. Kim and S. Seo. Towards UAVs in Construction: Advancements, Challenges, and Future Directions for Monitoring and Inspection. Drones. 2023, 7( 3). DOI: https:// doi. org / 10.3390 / drones7030202
8. Molina Andres, A., Y. Haung and Y. Jiang. A Review of Unmanned Aerial Vehicle Applications in Construction Management: 2016 – 2021. Standards. 2023, 3( 2). DOI: https:// doi. org / 10.3390 / standards3020009.
20 ГКЗ 3-4’ 2026