Точно по тази причина разгледаният обхват на проучването е за град София, който е най-големият град в пределите на Р. България. Неговата котловинна география и все по-интензивно нарастващо население го поставят във висок риск от увеличаване на гореспоменатите фактори. Според данните от НСИ [ 4 ] към дата 31.12.2023 г., населението на Столична община е над 1.2 милиона. От направените проучвания по въпроса в [ 5 ] е установено, че изменения в температурата се отчитат не само в поголеми периоди, които са съответно сезонни, годишни и многогодишни, но и в средномесечните, петдневни и дори дневни температури. На фиг. 1 е представена графика на средната дневна температура за месеците юли и август, като данните са взети от станции на НИМX [ 1 ]. обхвата на настоящето изследване, като за целта е използвано административното деление на град София. Той е представен на фиг. 2.
Фиг. 2. Обхват на изследването
Фиг. 1. Средна дневна температура за ст. София за м. юли и август в периода 2019-2024 г.
От нея може да се заключи, че за последните 6 години тенденцията е за глобално покачване на температурите, като това е валидно почти за всички дни, най вече в средата на разгледаните месеци. Точно тези специфични характеристики на температурния режим и неговите изменения, съчетани с нарастване на прекомерното застрояване и редуцирането на зелените площи, дават предпоставки за възникване на топлинни острови в разглеждания обхват. Тези тенденции не трябва да бъдат пренебрегвани, защото предвид гъстотата на населението и важността на града за икономиката на цялата страна, те биха довели не само до здравословни проблеми за жителите, но и до негативни икономически ефекти.
Всеки един от разгледаните фактори, които биха довели до появата на топлинни острови, е комплексен и може да бъде обект на задълбочени изследвания и анализи. В настоящото проучване са разгледани възможностите на ГИС технологиите да идентифицират аномалии от такъв вид, като в анализите е поставен фокус върху основните фактори, които имат пространствено разпределение.
МЕТОДОЛОГИЯ Изходни данни
Съгласно описаните вероятни причини за появяване на топлинни острови в градска среда, главните пространствено-разпределени обекти, които биха повлияли на появяването на аномалии от такъв тип, могат да се обособят в две групи, а именно пътна мрежа и сгради. За разлика от тях зелените площи намаляват ефекта на повишаване на температурата, затова те също са включени към анализираните фактори. Дефиниран е
Както е видно, някои от избраните централни райони не са взети в целия им обхват, а само частично, съгласно представената номерация:
• 05- район „ Сердика“ – югозападна част, до
„ Централна гара“;
• 04- район „ Оборище“ – целия обхват;
• 03- район „ Възраждане“ – целия обхват;
• 02- район „ Красно село“ – североизточна част, до бул. „ акад. Гешов“;
• 10- район „ Триадица“ – северна част, до бул. „ П. Тодоров“ и ул. „ Бяла черква“;
• 09- район „ Лозенец“ – северна част, до бул. „ Свети
Наум“ и ул. „ Стоян Михайловски“;
• 01- район „ Средец“ – целия обхват;
• Дефинираният обхват може да се третира като „ широк център“ на града. За него са систематизирани следните изходни данни във векторен формат:
• Улична мрежа- източник OSM / Geofabric downloads
[ 7 ].
• Сгради – източник Софияплан / ОУП на столична община / Кадастър / Сгради 18.12.2009 [ 3 ]
• Зелени площи – източник Софияплан / ОУП на столична община / Устройствени зони / Урбанизирани територии [ 3 ]
Съдържанието на данните за уличната мрежа е класифицирано и филтрирано, съгласно нуждите на извършеното проучване. Несъществени елементи, като велоалеи, пешеходни пътеки, обикновено от почвен тип и други, са премахнати. Данните за сградите са актуални към дата 18.12.2009 г., но може да се заключи, че са подходящи за изследването, защото облика на централните части на града не се е променил драстично за изминалия времеви период. Данните за зелените площи са взети съгласно действащия ОУП на град София и обособените устройствени зони, които са предназначени за градски паркове и градини, локални градини и озеленяване, зелени връзки, озеленяване на улици и др.
Всички слоеве са приведени в единна координатна система, като за най-подходяща е избрана КС 2005 – кадастрална, EPSG код 7801.
ГКЗ 3-4’ 2025 25