• BeamworX – програмен пакет за хидрографско проучване за получаване , калибриране и обработка на данни от еднолъчев , многолъчев ехолот и лидар ;
• Hydromagic – програмен пакет за еднолъчеви хидрографски измервания . Той е рентабилен , лесен за работа , служи за събиране и обработка на хидрографски данни , както и за оцифряване и извеждане на данни ;
• PDS – многофункционална програмна платформа , която поддържа голям набор от задачи , свързани с хидрографията , управление на драгажни работи , поддръжка на съоръжения , дейности по търсене и възстановяване , мониторинг на входа на пристанища ;
• Hypack – водещ доставчик на софтуер за хидрография в световен мащаб . Осигурява инструменти за проучване , проектиране , събиране на данни , обработка на данни и генериране на крайни продукти . Марката предлага програмни пакети за работа с геопространствени данни , дънни профили , водни характеристики , драгиране и други ;
• NaviSuite – програма с множество функции за събиране и обработка на данни от плитки води ;
• QPS – софтуерна компания специализирана в областта на хидрографията и мореплаването . Предлага интуитивен и опростен софтуер , като същевременно предлага най-напредналите инструменти с цел да осигури високо качество и бързи резултати . Предлага програми за навигация , измерване , обработка и визуализация на хидрографски данни ;
• Delph Suite – цялостно и модулно програмно решение със специални компоненти за събиране , обработка и интерпретация . Работи със сонарни системи за странично сканиране , сеизмични системи и дънни профилографи .
4.2 . Анализ и оценка на хидрографска информация
За обработка , управление и предоставяне на данни , свързани с дъното на водните басейни , е разработена Морска информационна система ( МИС ) 2 . Крайният продукт от работата на тази система е производството на хартиени и цифрови карти . [ Грешка ! Източникът на препратката не е намерен .]
Топографските модели в хидрографията могат да се нарекат още числени батиметрични модели или числени модели на дъното . В съвремието резултатите от хидрографските проучвания се съхраняват под формата на числени модели , които могат да бъдат с различна степен на подробност . [ Грешка ! Източникът на препратката не е намерен .]
4.2.1 . Разделителна способност на мрежата
Обикновено моделите се създават с предварително зададена разделителна способност , установена за определен дълбочинен диапазон . С напредването на технологиите вече е възможно да се създават модели с променлива разделителна способност . При регистриране на обекти с определени размери разделителната способност се избира така , че да бъде не по-малка от размера на обекта . При изобразяване на обектите се препоръчва използването на клетки с размер равен на половината размер на обекта . Разделителната способност на мрежата се подбира така , че да бъде взета в предвид хоризонталната неточност на въведените измервания и начинът , по който неточността влияе върху избрания метод или алгоритъм за създаване на мрежата .
Разделителната способност се избира и в зависимост от предвиденото приложение . Следователно едно проучване може да изисква създаването на мрежи с различни разделителни способности , за да се изпълнят множество цели .
4.2.2 . Гъстота на измерванията
От гъстотата на измерванията зависи точното изобразяване на значими дънни обекти и надеждното определяне на дълбочините във възлите на мрежата . Важно е да не се допуска разделителната способност на мрежата да прикрива ( маскира ) зоните без информация . В зависимост от приетото изискване за гъстотата на измерванията се прави предварителна оценка на ефективността на сензори за откриване на обекти и подбор на подходящи параметри за измерване .
4.2.3 . Покритие на мрежата
Когато моделите се създават чрез фиксирана разделителна способност за предварително определен дълбочинен диапазон , е необходимо да се осигури припокриване между съседни мрежи , за да се гарантира , че няма пропуски в покритието между тях .
4.2.4 . Методи за създаване на грид
Методът трябва да бъде съобразен с възможностите на софтуера за обработка , а именно с алгоритъма за създаване , представяне и изобразяване . Някои от често употребяваните методи за създаване на мрежи от батиметрични данни са :
• Най-малка дълбочина – на възела се присвоява най-малката изчислена дълбочина в рамките на определена зона на влияние . Методът се прилага с цел осигуряване на безопасно корабоплаване ;
• Най-голяма дълбочина – на възела се присвоява най-голямата изчислена дълбочина в рамките на определена зона на влияние . Методът се прилага при определяне на най-големите дълбочини в набора от измервания ;
• Средна дълбочина – изчислява се средна дълбочина за всеки възел от мрежата , като всички измервания имат равна тежест ;
• Статистическа медиана – изчислява се дълбочина на възела , като се подреждат последователно измерванията и се избира стойността на медианата ;
• Средна тежестна дълбочина – изчислява средна дълбочина за всеки възел от мрежата , като се придава тежест на всяко измерване . Тежестта е обратнопропорционална на разстоянието от точката с измерена дълбочина до възела ;
• Средна тежест свързана с общата предадена грешка – изчислява се дълбочината на всеки възел като средна стойност от прилежащите измерени дълбочини и свързаните с тях общи предадени грешки ;
• Представителна дълбочина – дълбочината във възела се изчислява по няколко метода , като се използва набор от измервания и свързаните с тях грешки . Статистически се определя най-представителната от тях ;
• Най-близък съсед – на възела се присвоява стойността на дълбочината от най-близко разположеното измерване . Стойностите на други съседни точки се пренебрегват ;
• Естествен съсед – дълбочината на възела се интерполира въз основа на част от измерените дълбочини около него , като на всяка една дълбочина се придава
2
Nautical Information System ( NIS ) ГКЗ 3-4 ’ 2024 21