коригирани ; Ниво 3 – обработени за по-дълги периоди от време , изчислена автокорелация , локална и кроскорелация [ 3 ]. За осигуряване на качеството на данните се прилагат стандарти на Международната океанографска комисия [ 8 , 9 ]. Например , MISELA ( Minute Sea-Level Analysis ) [ 9 ] e единствената база данни , която обхваща измервания на морското ниво с времева стъпка от 1 минута от 331 глобално разположени станции . Наборът от данни се състои от качествено проверени данни , предоставени от станциите за мониторинг на морското ниво на Междуправителствената океанографска комисия ( http :// www . ioc-sealevelmonitoring . org /). Показатели , по които се оценява и проверява качеството на данните за морско ниво могат да включват маркери за предоставяне на данни в реално време , като време на регистрация , наличие на пропуск , синтаксис , местоположение , диапазон ( обхват ), а на тези в отложен рефим – липсваща стойност , оценка на качеството , неуспешно / лошо , съмнително , успешно / добро , интерполирано / коригирано и др . В отделните етапи на процесите за поддържане и предоставяне на висококачествени данни в реално време или в отложен режим се следват определени процедури , които са автоматизирани и ръчни . Същевременно се подържат метаданни за данните и вида на сензорите ( устройствата ) за регистриране на морско ниво . Своевременно се попълва документация за работата на сензорите , системата за поддържане на устройствата и други параметри в специализирани бази данни чрез инфомационни системи . Осъществява се и окончателна проверка и сертификация на качеството на данните [ 3 , 4 , 8 – 10 ].
2.2 . Осъвременяване на научноизследователската инфраструктура за следене на черноморско ниво
Данни от непрекъснати регистрации на морско ниво се събират от изградените през 1928 г . геодезически мареографни станции във Варна и Бургас а по-късно от 1970 г . от двете станции в местността Иракли и Ахтопол [ 1 ]. Регистрациите на черноморското ниво са извършвани чрез аналогови германски самопишещи апарати от типа “ A . Ott - Kempten ”, инсталирани във Варна и Бургас и чрез руски апарати от типа „ СУМ “, инсталирани в Иракли и Ахтопол . През годините първичната обработка и последващи анализи на аналоговите записи върху хартия , т . нар . мареграми , са извършвани от специалисти на институциите , отговорни за поддържане и обслужване на мареографните станции . В началото тези дейности са извършвани от Географския институт към Министерство на войната , впоследствие от ГУГК , Геопланпроект и „ НИИГиФ “ ЕООД [ 1 , 2 ].
В Закона за геодезията и картографията , приет през 2006 г . ( ДВ . бр . 29 / 07.04.2006 г .), е регламентирана отговорността на институциите в страната за научното и научно-приложното обезпечаване на измерванията на нивото на Черно море . Геодезическите мареографни станции се администрират от АГКК и се поддържат оперативно от Националния институт по геофизика , геодезия и география към Българска академия на науките ( НИГГГ – БАН ). През 2012 г . в станции „ Варна “ и „ Бургас “ със съдействието на Института по океанология към БАН ( ИО – БАН ) са инсталирани радарни сензори , тип VEGAPULS 61 . Периодите на времеви редове от непрекъснати наблюдения на черноморско ниво в геодезическите станции са съответно за : Варна - аналогови записи от 1928 г . до 2013 г ., а от 2012 г . до сега – числови регистрации с радарен сензор ; Иракли - аналогови записи от 1970 г . до 2006 г .;
• Бургас - аналогови записи от 1928 г . до 2013 г ., а от 2012 г . до 2018 г . – числови регистрации с радарен сензор ;
• Ахтопол - аналогови записи от 1970 г . до 2001 г .
През последните две десетилетия няколко институции в страната предприеха стъпки за модернизация на наблюдателни станции по българското крайбрежие и изградиха нови с цел осигуряване на непрекъснат мониторинг на черноморското ниво за целите на научни изследвания и практически приложения [ 7 ]. Държавни институции , които изградиха по няколко измервателни станции в района на Черноморското крайбрежие са Изпълнителна агенция „ Морска администрация “ и държавно предприятие „ Пристанищна инфраструктура “ ( ДППИ ). Бяха създадени и геопортали за визуализиране и предоставяне на информация за измервани в реално време параметри на морската среда , включително регистрирано черноморско ниво . Пример за такъв гепортал е създадената информационна система https :// misbs . bgports . bg / bg по проекта KNRIN-2014 / 108164 „ Мониторинг и информационна система за Черно море “, координиран от ДППИ и реализиран с финансовата подкрепа на Норвежкия финансов механизъм 2009 – 2014 в рамките на програма „ Иновации в зелена индустрия “. За съжаление , поддържането на този геопортал е преустановено , след приключване на проекта през 2017 г . Друг пример за подобен портал е изграденият по проект на Изпълнителна агенция „ Морска администрация “ със съдействието на ИО – БАН геопортал POMOS ( http :// bgodc . io-bas . bg / ma / DefaultENG . aspx ), чрез който да се осигурява достъп до данни в реално време на параметри на времето и морската среда в пристанищните райони . За съжалание , този портал , като част от българската Национална оперативна система за морско наблюдение , поддържана от ИО-БАН , понастоящем не предоставя данни в реално време .
За мониторинг в реално време на екстремни метеорологични , сеизмични и цунами явления от ИО-БАН ( http :// masri . io-bas . bg /) и НИМХ ( http :// mm . meteo-varna . net /) са инсталирани известен брой буйове в българската акватория . През 2019 г . е подписано тристранно споразумение за сътрудничество между АГКК , НИГГГ - БАН и ИО-БАН за научно и административно обслужване на мрежа от станции за измерване на черноморското ниво . В резултат на това споразумение , мрежата от станции с инсталирани радарни сензори се разширява , като са включени станции в пристанищата на Балчик и Поморие и в района на научноизследователската база „ Шкорпиловци “ на ИО - БАН . След преустановяване работата на геодезическата мареографна станция в Бургас през 2018 г ., в мрежата е включен друг сензор , инсталиран в пристанищния район на града . Данните се визуализират в реално време на интернет страниците на ИО - БАН ( http :// bgodc . io-bas . bg / sea-level /) и НИГГГ - БАН ( Национална мареографна мрежа ( bas . bg ). Петте станции , оборудвани с радарни сензори , са включени в международните мрежи на EMODNet ( European Marine Observation and Data Network , https :// emodnet . ec . europa . eu /), CMEMS ( Copernicus Monitoring Environment Marine Service , https :// marine . copernicus . eu /) и GESLA ( Global Extreme Sea Level Analysis , https :// gesla787883612 . wordpress . com /), като едночасови стойности на черноморското ниво се предоставят от НИГГГ - БАН и ИО - БАН [ 10 ].
30 ГКЗ 1-2 ’ 2024