Списание ГКЗ 1-2'2024 | Page 17

местоположението на точката в обекта е необходимо да се определи местоположението и позицията на камерата или местоположението на набор от контролни точки , разположени на обекта ( геометрията на сцената ). За разлика от това при метода „ Структура от движение “ положението на камерите и геометрията на сцената се определят ( реконструират ) едновременно .
Първо се извършва автоматично идентифициране на множество идентични точки в изображенията , използвайки SIFT ( scale-invariant feature transform ) алгоритъма . Този алгоритъм преобразува входното изображение в множество от локални специфични характеристики ( напр . представени като вектори в някакво евклидово пространство ), които са инвариантни към мащабирането и въртенето на основното изображение и частично инвариантни към гледната точка на 3D камерата и към промените в осветяването . Описанието на този алгоритъм може да се направи в четири стъпки и е представено от О . Özyeşil и съавтори [ 7 ].
След което тези хомоложни точки се използват за геометрично реконструиране на модела , като се извършва снопово изравнение ( bundle adjustment ), базиращо се на многократни итеративни процедури . На този етап се оценяват и параметрите на вътрешното и външно ориентиране , автоматично извлечени от припокриващите се изображения . Освен това се създава и рехав облак от точки ( получават се триизмерните координати на обекта в произволна координатана система ). Благодарение на получената вече геометрия се пристъпва към създаване на плътен облак от точки , който включва изчисляване на съответна 3D точка за почти всеки пиксел на изображението [ 2 ].
Може да се отбележи , че дори в някои микроскопични участъци от модела на лампата , където има нарушение в структурата на стъклото ( лампата е стара ) и спреят не е хомогенизиран , се отбелязват и на създадения числен триизмерен модел , което гарантира достоверното пресъздаване на изследвания обект с нужната точност и детайлност .
3 . ФОТОГРАМЕТРИЧНО ЗАСНЕМАНЕ НА МОНУМЕНТ „ СВ . ИВАН РИЛСКИ “, ПОСЛЕДВАЩА ОБРАБОТКА И АНАЛИЗ НА РЕЗУЛТАТИТЕ
Новоизграденият монумент на Свети Иван Рилски бе тържествено открит на 19.10.2023 г . от ректора на университета . Той е патрон на Минно-геоложкия университет – чудотворец и небесен закрилник , покровител на българския народ , на геолози и миньори [ 11 ].
Заснемането е извършено прилагайки идентичен алгоритъм на работа , използван инструментариум и последваща обработка . Поради текстурата на обекта не се наложи необходимостта от използването на матиращ спрей . Във фотограметричната обработка участват около 400 снимки в * jpg формат . Резултатите показват , че за такъв тип обекти , изработени от метал и с ясно изразена структура , предложената методика може да се използва успешно за създаването на триизмерни модели . Те могат да се видят на следващите фигури .
2.3 . Анализ на резултатите
Заснемането на газената лампа само с използването на поляризиращи филтри се оказа неудачно и не успя да се генерира адекватен рехав облак от точки . При използването на самопочистващия се матиращ спрей обработката приключи успешно . Генерира се геометрично подобен модел на обекта , като резултатите могат да се видят на следващата фигура .
( а ) ( б )
( а ) ( б ) ( в )
Фиг . 2 . Снимка на газената лампа ( a ), плътен полигонален ( б ) и числен текстуриран модел на лампата при използване на матиращ спрей ( в )
( в ) Фиг . 3 . Снимка на обекта ( а ), Генериран плътен полигонален модел ( б ) и числен текстуриран модел в анфас , профил и гръб ( в )
ГКЗ 1-2 ’ 2024 15