КАРТОГРАФИЯ И ГИС
РАЗРАБОТВАНЕ НА УЕБ-БАЗИРАНА ГЕОИНФОРМАЦИОННА СИСТЕМА ЗА ВОДОПАДИТЕ В БЪЛГАРИЯ
Гл. ас. д-р инж. Тамара Илиева-Цветкова, ас. инж., Боряна Николова-Тодорова, УАСГ, инж. Магдалена Бояджиева, спец. ГеоИС – УАСГ, инж. Гергана Петрова, спец. ГеоИС – УАСГ, инж. Виолина Атанасова, спец. ГеоИС – УАСГ, Ния Стефанова, спец. ГеоИС – УАСГ, инж. Димитър Николов, спец. ГеоИС – УАСГ
SUMMARY
This publication aims to present the developed web-based geographic information system( GIS) for the waterfalls in Bulgaria, built on the specialized spatial database( SDB) designed and implemented under the project. The system uses open-source technologies, including OpenStreetMap, Leaflet, and GeoServer. The waterfalls are visualized on a base map with additional functionalities for search and filtering, user geolocation, retrieval of reports, access to additional information, and routes in kmz format. The web application is implemented by using a two-layer architecture, with the server providing spatial data using OGC standards( WMS / WFS), and the client part providing interactive visualization using Leaflet. The development has an open model, which will allow easy future upgrades.
Keywords: Web-based GIS, geoinformation system development, waterfalls in Bulgaria.
РЕЗЮМЕ
Настоящата публикация има за цел да представи разработената уеб-базирана геоинформационна система( ГИС) за водопадите в България, която надгражда проектираната и реализирана по проекта специализирана пространствена база данни( ПБД). Системата използва технологии с отворен код, включително OpenStreetMap, Leaflet и GeoServer. Водопадите са визуализирани върху базова карта с добавени функционалности за търсене и филтриране, геолокация на потребителя, извличане на справки, достъп до допълнителна информация и сваляне на маршрути във формат *. kmz. Уеб приложението е реализирано чрез двуслойна архитектура, като сървърът предоставя пространствени данни посредством OGC стандарти( WMS / WFS), а клиентската част осигурява интерактивна визуализация чрез Leaflet. Разработката е с отворен модел и има възможност лесно да се надгражда в бъдеще.
Ключови думи: Уеб-базирана ГИС, разработване на геоинформационна система, водопадите в България.
ВЪВЕДЕНИЕ
Водопадите са едни от най-привлекателните природни туристически обекти в страната, като някои от най-известните и посещаваните са Райското пръскало, Врачанска скакля, Бовска скакля, Крушунските водопади и др. За част от тях има добра реклама, изградени екопътеки и маркирани туристически маршрути, докато други са труднодостъпни и добре скрити в природните паркове и резервати.
При предварителните проучвания за настоящия проект е установено, че към Министерство на туризма и Министерство на околната среда и водите няма наличен регистър с данни за водопадите и няма информация за характеристиките на тези обекти. В интернет може да бъде открита разнообразна информация, включваща приблизителни координати на различни водопади, както и данни за височините им, като не става ясно обаче кой, по какъв начин и с каква точност е извършил измерванията. В тази връзка, се счита, че разминаванията в данните за височината на водопадите се дължат основно на това, че преди този проект не е била налична ясна дефиниция за това как да се определят най-високата и най-ниската им точка, а също няма и официално приет достатъчно надежден метод за определяне височината на водния пад.
Предвид написаното до тук с настоящия проект се цели разработването на систематизирана пространствена база с данни за водопадите в България, която да бъде достъпна за по-широк кръг от потребители чрез интерфейса на уеб-базирана геоинформационна система, в която характеристиките на обектите са определени от преки геодезически измервания.
По време на изпълнението на проекта са дадени основни дефиниции, свързани с елементите на водопадите, разработена е и комплексна система за класификацията им [ 3 ]. Проведени са теренни геодезически измервания на множество обекти [ 6 ], включително Дяволско пръскало, който официално е установен като най-висок водопад в България и на Балканите – 202,5 m [ 2 ]. Измерванията са извършени със специализирано оборудване за осигуряване на надеждни резултати [ 1 ], като в някои случаи е търсено и съдействието на служители от националните паркове.
За всеки от водопадите са извършени минимум двукратни, но в общия случай трикратни или четирикратни измервания и изчисления за проверка и сигурност в получените резултати. При набирането на данните на терен са използвани карнети за запис на резултатите, като за целта на по-късен етап е създадена и мобилна форма [ 4 ] с цел улесняване последващото въвеждане на информацията в специално разработената за целта база данни [ 5 ]. Пространствената база данни е реализирана чрез използването на система за управление с отворен код PostgreSQL / PostGIS [ 12, 13 ] през интерфейса на pgAdmin [ 11 ], a графично данните са визуализирани в среда на QGIS [ 14 ]. Тази ПБД стои в основата на описаната в настоящата публикация разработка на геоинформационна система, която осигурява визуализация на обектите върху интерактивна карта, както и достъп до основни данни като височина, приблизителни координати, тип и други, също и свързана допълнителна информация за водопадите с възможност за сваляне на проверени маршрути в *. kmz формат.
ГКЗ 1-2’ 2026 35