РЕЦЕНЗИЯ НА КНИГАТА „ ЦИФРОВА ФОТОГРАМЕТРИЯ“
Автор – Димитър Петров, ЦИФРОВА ФОТОГРАМЕТРИЯ Българска Първо издание 2024 г. Рецензенти: Проф. д-р инж. Пламен Малджански Проф. д-р инж. Илинка Иванова Научен редактор: Доц. д-р инж. Егени Стойков Коректор: доц. Ганка Янкова Формат 60 / 90 / 8 Печатни коли 33,5 Издателство Авангард Прима ISBN 978-619-279-078-3
РЕЦЕНЗИЯ от проф. д-р инж. Пламен Малджански за монография „ Цифрова фотограметрия“ с автор: доц. д- р инж. Димитър Петров, факултет по АПВО и КИС-НВУ „ Васил Левски” – Велико Търново
Представената ми за рецензия монография " Цифрова фотограметрия " е от 258 страници. Съдържа 4 основни заглавия, обособени в тематични глави и заключение. Фигурите и формулите в текста са номерираникъм съответните глави.
Литературната справка е от 58 източника( 23 на руски език; 19 на английски език и 16 на български език).
В монографията, както подчертава авторът, са разгледани основни положения от теорията и практическата релзация на съвременния етап от развитието на фотограметрията – цифровата фотограметрия. Стремежът на автора е изяснаването от теоретична и технологична гледна точка на основните положения от класическата фотограметрия, при тяхното реализиране в алгоритмите на цифровата фотограметрична технология. Използваният от него похват е свързан с изясняване на различия и специфика при разглеждане на цифровите технологии и съпоставянето им с аналоговите и аналитичните технологии. В първата глава са разгледани същността и основите на цифровата фотограметрия. Описват се процесите и особеностите при формиране на цифровите изображения, ролята на пиксела в цифровите изображения и GSD( ground simple distans) – важен фактор, свързан с постиганата точност в цифровите технологии. Подробно са разгледани и класифицирани видове фотограметрични камери и тяхната роля за получаване на точен геометричен модел в цифровите изображения. Описани са използваните методи за калибриране и самокалибриране като е обърнато внимание на детайлите и специфичните технически подробности. В главата е направен преглед на развитието на пространствената аеротриангулация по способа на връзките и нейното адаптиране в цифровата фотограметрия. Разгледани са варианти за изравнение на блокова триангулация чрез използване на опорни точки, при самокалибриране и начините за определяне, и използване на елементите на вътрешното и външното ориентиране. При разглеждането авторът описва решението на технологичните проблеми в предметната област, позовавайки се на сравнителен анализ с аналоговата и аналитичната фотограметрия.
Във втората глава са изяснени основни понятия от цифровата фотограметрия. Разгледани са особеностите при реализация на автоматичното разпознаване на идентични обекти от изображенията чрез корелационен анализ, като са изложени някои разпространени алгоритми за това. Внимание е обърнато на методите за ограничаване на зоните за търсене( използване на епиполарна геометрия, априорна оценка на релефа по височина, пирамидални изображения и др.). Посочват се необходимите оптимални условия за аерофотографиране с безпилотни летателни апарати за фотограметрични нужди, като прегледа се прави не само в технически аспект, но и от съществуващата нормативна уредба.
Разгледани са особеностите на техниката за фотограметрични измервания върху цифрови снимки, получаваните точности и методите за стереонаблюдение и позициониране в цифровите изображения. Твърде подробно, чрез системите Erdas Imagine LPS и Agisoft Мetashape Professional, са представени основни технологични процеси в цифровата фотограметрия, акцентрирайки на тяхното практическо използване. Споменават се и други популярни софтуерни продукти за цифрова фотограметрия.
В трета глава са описани масиви геопространствени данни и продукти, създавани чрез цифрова
ГКЗ 1-2’ 2025 59